Джанет Кърнс подозираше, че разследващият, или какъвто беше там, не ѝ повярва, че не знае какво е работил Бил и къде е Ела. Но тя му беше казала истината.
Бил ѝ беше обяснил, че е съдебен консултант и осигурява различни услуги на други адвокати. И тя предполагаше, че това може и да е вярно — все пак беше завършил право, така че сигурно можеше да окаже някакво съдействие на други адвокати. Но винаги беше подозирала, че я лъже. Синът ѝ беше един от най-очарователните хора на света, но и един от най-големите лъжци, които познаваше.
Винаги се беше опасявала, макар че никога не му го беше казвала, че се занимава с някакви схеми. От начина, по който живееше — къщите, които вземаше под наем, сватбата му на Кауаи, круизните кораби и начина, по който се обличаха двамата с Ела, — беше съвсем очевидно, че разполага със средства. И тя винаги се беше страхувала, че някой ден ще чуе по новините как нейният син е бил арестуван, защото е измъкнал с измама милиони долари от някакви доверчиви глупаци.
Във всеки случай, тя беше казала истината на Демарко: наистина не знаеше с какво се занимава синът ѝ. Освен това му беше казала истината за Ела: не знаеше къде е тя и нямаше телефонен номер, на който да се свърже с нея. Но беше излъгала за отношенията им: докато Бил умираше, се беше сближила с Ела и винаги щеше да ѝ бъде благодарна за грижите през последните ужасни месеци. След погребението на Бил Ела я беше прегърнала и се беше сбогувала. И двете си даваха сметка, че най-вероятно никога повече няма да се срещнат.
Сега Ела беше в опасност; Джанет не се съмняваше в това. Не знаеше защо този Демарко иска да говори с нея, но той очевидно правеше всичко по силите си, за да я издири. А ако Ела и Бил се бяха занимавали с нещо незаконно и ако Ела продължаваше да го прави… Е, Джанет просто го дължеше на Ела. Дължеше ѝ го заради това, че беше донесла радост на нейния син и беше останала с него до самия край на живота му, което означаваше много повече от някакви закони, които може би бяха нарушили Ела и Бил.
И въпреки че не знаеше как да се свърже направо с Ела, имаше начин да ѝ остави съобщение. Преди години Бил ѝ беше казал, че ако се наложи спешно да се свърже с него, трябва да се обади на един адвокат от Сан Антонио, който се казва Джордж Чавес. Бил беше обяснил, че заради работата си трябва да пътува често, така че непрекъснато сменя адресите и телефонните си номера, но Чавес винаги ще знае как да го открие. Онова, което не знаеше Джанет, беше дали Чавес ще може да се свърже с Ела.
Тя се обади на инструкторката по пилатес, отмени си часа и влезе в интернет. Лесно намери телефонния номер на „адвокат Джордж Чавес“. Изглежда, той беше единственият човек с тази фамилия в Сан Антонио.
Тя се свърза с някаква жена, която каза:
— Адвокатска кантора, добър ден.
— Трябва да говоря с господин Чавес — каза Джанет.
— Съжалявам — отговори секретарката, — но господин Чавес няма да бъде в офиса до края на деня.
— Въпросът е спешен — каза Джанет.
— Ами не мога да ви помогна. Господин Чавес ми каза да не го безпокоя по никакъв повод. Искате ли да оставите съобщение? Сигурно ще се появи утре.
— Да. Казвам се Джанет Кърнс и съм майката на Бил Кантуел.
— Добре — отговори секретарката.
Произнесе го с такъв тон, все едно искаше да каже: „И това трябва да означава нещо за мен, така ли?“.
— Предайте на господин Чавес, че трябва да ми се обади възможно най-скоро по много сериозен въпрос. Телефонът ми е…
На следващата сутрин Джанет тъкмо се канеше да излиза, когато телефонът ѝ звънна.
— Обажда се Джордж Чавес. Вчера сте звънили в кантората ми.
— Да. Както казах на секретарката ви, аз съм майката на Бил Кантуел.
— Да.
Само „да“ ѝ се стори странно. Не трябваше ли да каже нещо като „Съжалявам за смъртта на Бил“?
— Бил веднъж ми спомена, че ако трябва спешно да се свържа с него — ако се разболея или катастрофирам, например, — да се обадя на вас и вие ще можете да му предадете съобщение.
— Не знам защо го е направил. Бил работеше за мен преди много години, но се разделихме още през… ами не знам, още през деветдесетте години, може би през деветдесет и трета или деветдесет и четвърта, и оттогава не сме поддържали връзка.
Чавес лъжеше. Бил ѝ беше казал за Чавес много след 1995 г. Дали не се притесняваше, че някой може да подслушва разговора? Или може би не ѝ вярваше, че е тази, за която се представя?
— Вижте — каза тя. — Искам само да предадете едно съобщение на съпругата на Бил Ела Филдс. Кажете ѝ да ми се обади. Въпросът е спешен. Тя може би е в опасност.