— В опасност? Какво означава това?
— Не ви познавам, господин Чавес, нито вие ме познавате, така че няма да ви кажа нищо повече. Но ако синът ми е имал някакво значение за вас, както и Ела, накарайте я да ми се обади, моля ви.
— Съжалявам, но не познавам жена на име Ела Филдс. А сега трябва да затварям.
— Почакайте… — каза тя, но той прекъсна връзката.
Дявол да го вземе.
Е, нямаше какво повече да направи, за да предупреди Ела. Беше сигурна, че Чавес я излъга — поне за това, че не е поддържал връзка с Бил от деветдесетте години насам. Но дали лъжеше и че не познава Ела? Нямаше никакъв друг начин да се свърже с Ела. Но беше направила всичко по силите си; поне се беше опитала.
Пожелавам ти късмет, Ела. А сега, къде бяха проклетите ключове от колата?
40
Ела беше затрупана с работа. Беше като някой от онези циркови изпълнители, които накачат сума ти чинии на върха на високи пръчки и след това тичат от една на друга, за да ги завъртят по още веднъж, така че да не паднат.
Едната чиния беше Джак Морис, с когото трябваше да преговори свидетелските му показания, за да се увери, че е разбрал какво трябва да каже в съда за Кармайн Фратело, редовен клиент в „Макгилс“.
Друга чиния беше сервитьорката; беше се обаждала четири пъти на Кейти, за да повторят нейните свидетелски показания. Сервитьорката казваше каквото трябва, но за разлика от Морис на нея ѝ липсваше убедителност. Не отговаряше веднага, колебаеше се и се запъваше. Единия път Ела ѝ се разкрещя, че ако не се стегне, мамка му, никога повече няма да види скапаното си дете. Не постигна нищо с това, освен че Кейти се разплака, и на Ела ѝ бяха необходими пет минути да я успокои дотолкова, че отново да повтори свидетелските си показания.
Тя се обади на стария си приятел Шиърсън в Сиатъл и той потвърди, че Едмундо Ортис все още е в открито море и ще остане там до края на делото. Поне доколкото знаеше Шиърсън, никой не беше идвал да го търси. И между другото, Едмундо се справял страхотно като корабен готвач.
Тя провери как е Естер Бърман, като се обади на Къртис, техника от поддръжката. Според него Естер лежала в леглото по цял ден, можела да помръдне само едната си ръка и когато се опитвала да говори, издавала звуци като патица. Къртис не вярваше, че ѝ остава да живее още дълго време — което щеше да бъде истинско щастие за всички замесени, включително и за Естер, поне според Ела.
Към този момент най-големият проблем на Ела беше Кармайн Фратело. Бяха се срещнали веднъж в един мотел в Джърси, за да преговорят свидетелските му показания. Не ѝ харесваше да се вижда с него, но имаха да обсъждат твърде много неща, за да го направят по телефона. Единият проблем беше, че Кармайн се надяваше да я вкара в леглото и тя го беше оставила с наранени чувства, когато му бе заявила, че вероятността да я чука е по-малка от тази на Таймс Скуеър да кацнат марсианци. Но основният проблем с Кармайн беше, че той просто не беше много умен.
— Често ли ходите в бар „Макгилс“? — попита го Ела, провеждайки уж кръстосан разпит на свидетеля в съда.
— Ами, да, горе-долу.
— Престани да казваш така! Когато те питат дали ходиш често там, просто кажи „да“. Даже не казвай нищо друго освен „да“. После адвокатът ще те попита: „Колко често ходите там?“. Какво ще му отговориш?
— Не знам, мамка му. Често.
Господи боже.
— Ще кажеш, че ходиш там два-три пъти в седмицата. „И къде бяхте вечерта на петнайсети март?“
— Не знам. Не си спомням.
— Добре. Точно така. Как може да си спомняш къде си бил преди четири-пет месеца?
Ела продължи със следващия въпрос:
— Имате ли шлифер като веществено доказателство „А“?
— Веществено доказателство „А“? Какво е веществено доказателство „А“?
— Направо ме убиваш, Кармайн — каза Ела. — Адвокатът от защитата ще представи като веществено доказателство пред съда шлифера на Доминик Динунцио. Ще го нарече „веществено доказателство“ и ще го обозначи с някаква буква. Веществено доказателство „А“ или „Д“, или няма значение. Никога ли не си бил в съда?
— Напротив, много пъти — заяви Кармайн, определено доволен от себе си.
Двамата продължиха в същия дух още известно време, но в крайна сметка Ела остана убедена — или може би не чак „убедена“, но, общо взето, сигурна, — че Кармайн ще се справи със задачата си на свидетелското място.
Като цяло Ела продължаваше да бъде оптимист по отношение на делото „Розентал“ и реши да си вземе един ден почивка и да се поглези с още един следобед в спа центъра, а след това с луксозна вечеря в ресторант. Нямаше нищо лошо в това да се възнагради за добре свършената работа.