Когато се прибра в апартамента си в „Челси“, Ела се чувстваше леко замаяна от виното, което си беше поръчала с вечерята. Току-що беше влязла, когато звънна телефонът ѝ. Не беше някое от мобилните устройства, които използваше за връзка с Дейвид Слейд и свидетелите — беше онзи, по който говореше с Джордж Чавес и още няколко души.
Тя погледна дисплея и видя, че се обажда самият Джордж, за бога. Защо я търсеше? Нима вече беше уредил следващата ѝ поръчка?
— Здравей, Джордж — каза тя.
— Обади ми се майката на Бил.
— Какво? Защо ти се е обадила? Откъде изобщо е разбрала как да се свърже с теб?
— Веднъж Бил ѝ казал, че ако някога спешно трябва да се свърже с него, аз ще му предам съобщение. Това малко ме ядоса, но след като Бил почина…
— И какво искаше?
— Иска да ѝ се обадиш. Каза, че е спешно и може би си в опасност.
— В опасност?
— Така каза. Аз се престорих, че не знам коя си или как да се свържа с теб, но все пак реших да ти предам съобщението. А ти прави каквото искаш. Как върви работата при теб?
— Добре — отговори Ела, леко притеснена от чутото току-що. — Благодаря ти, че се обади, Джордж.
Какво точно беше искала да каже Джанет с това, че тя е в опасност? И откъде изобщо знаеше?
Ела трябваше да разбере какво става. Реши да не се обажда от мобилен телефон — някой можеше да провери данните от телефонната компания на Джанет. Вместо това намери един автомат на улицата, което ѝ отне четирийсет минути, и се обади от него.
— Джанет, обажда се Ела.
— Слава богу — каза Джанет. — Преди няколко дни при мен дойде някакво ченге от Ню Йорк. Каза, че…
— Ченге?
— Аха. На визитката му пише, че води специални разследвания за прокурора на Манхатън, затова си помислих, че е ченге. Във всеки случай, търсеше те.
— Защо е дошъл при теб?
— Каза, че знае, че си била женена за Бил. Освен това знаеше, че Бил е починал тук, в Санта Барбара. Може би е проверил смъртния му акт. Така или иначе, беше стигнал до мен и искаше да разбере дали знам къде си и дали мога да се свържа с теб.
— Но защо?
— Каза, че е във връзка с някакво убийство в Ню Йорк.
— Убийство?
— Да. Когато го попитах дали си обвинена в убийство, той отговори, че със сигурност знае, че не си замесена — точно тези думи употреби, „със сигурност“. Но каза, че разполагаш с информация, свързана с убийството.
— Ами не разполагам — отговори Ела. — Нямам никаква представа за какво говори. Какво друго ти каза?
— Нищо друго всъщност. Просто искаше да разбере дали имам твоя телефонен номер или някакъв друг начин да се свържа с теб.
— Какво му каза?
— Че нямам никаква представа как да се свържа с теб.
— Благодаря, Джанет. Не знам какво иска, но не искам да се разправям с него.
Джанет помълча, преди да продължи:
— Ти си ми симпатична, Ела, наистина. И винаги ще ти бъда благодарна, че остана с Бил, докато той умираше. Не знам какво точно става и не искам да знам, но си помислих, че трябва да ти кажа за човека, който те издирва.
— Как се казва? — попита Ела.
Мислеше си: „Това ченге може да унищожи всичко, за което съм работила толкова много“.
— Казва се Джоузеф Демарко.
— Демарко — повтори Ела. — Как изглежда?
— Прилича на мафиот. С тъмна коса, сурово лице, около метър и осемдесет и два. А, да, и ходи с бастун.
41
Демарко се върна в Манхатън с намерението да извърши престъпление.
Основният му проблем беше фактът, че в Манхатън живееха един милион и шестстотин хиляди души. През работните дни населението набъбваше до три милиона. Освен това Демарко нямаше как да бъде сигурен, че Ела изобщо живее в Манхатън. Можеше да живее във всеки от другите райони на Ню Йорк с общо население от осем милиона и шестстотин хиляди души. И най-сетне, нямаше никакви основания да се смята, че тя използва истинското си име; в действителност към този момент, след като Сара я беше издирвала по всички възможни начини, Демарко беше убеден в обратното.
Докато той беше в Калифорния, Сара продължи да търси навсякъде. Опитваше се да открие наемодателя на Филдс. Освен това се беше свързала с луксозните хотели, за да провери дали тя не е отседнала в някой от тях и не поръчва румсървис. Не спираше да проверява и дали Филдс не е използвала кредитна карта в Ню Йорк или някъде другаде по света. Беше се свързала с компаниите за автомобили под наем и със службата за контрол на автомобилния транспорт в Ню Йорк, за да види дали не са издали на Филдс фиш за неправилно паркиране, за превишена скорост или за шофиране в нетрезво състояние. Нищо, нищо, нищо и нищо. Демарко беше убеден, че Филдс притежава фалшив документ за самоличност и Сара никога няма да ѝ хване следите. Но не можеше да се откаже от разследването, на първо място, защото знаеше, че Махоуни няма да му позволи. Другата причина беше обещанието, което беше дал на леля Кони, че убиецът на нейния син ще отиде в затвора. А както изглеждаше към този момент, това може би нямаше да се случи. На Джъстин ѝ беше останал само един сериозен свидетел, Рейчъл Куин. Рейчъл може би щеше да успее да убеди съдебните заседатели, че убиецът е Тоби, но при липсата на мотив и веществени доказателства шансовете за осъдителна присъда непрекъснато намаляваха.