Имаше и трета причина, която не му позволяваше да се откаже: егото му. Той мразеше да губи и не беше готов да признае пред Ела Филдс, че го е победила. Така че планът му беше да се обади на Нийл и да направи нещо незаконно — независимо какво смяташе Джъстин за това.
Нийл живееше във Вашингтон. Наричаше се „информационен брокер“, но в действителност беше човек, който срещу солидно възнаграждение беше в състояние да се сдобие с данни за почти всекиго. Умееше да се промъква през защитните стени на информационните мрежи или просто се обаждаше на някой от контактите, които си беше изградил с годините на подходящи места, където се съхранява лична информация — например в банковата система и в телефонните компании. Демарко предполагаше, че след като успее да открие хората, с които бяха говорили свидетелите, ще има откъде да продължи с разследването, независимо дали тази информация беше законно придобита или не. Към този момент вече не му пукаше за това. Трябваше на всяка цена да открие Ела Филдс.
Преди да се обади на Нийл, Демарко реши да се срещне за последен път със Сара, за да провери дали е постигнала някакъв напредък и ако не, да ѝ каже да се върне към обичайните си задължения като стажантка, каквито и да бяха те. Освен това искаше да я увери, че ако някога има нужда от препоръка, той е готов да напише черно на бяло, че тя може да ходи по вода, без да си намокри обувките.
Докато пътуваше с такси към кафенето на „Старбъкс“ до сградата на съда, се наложи да заобиколят заради един от непрекъснатите ремонти в Манхатън. Минаха покрай Мемориалния комплекс за Единайсети септември и Демарко преживя един от моментите, когато му се искаше да се плесне по челото.
„Стоманеният пръстен“. Защо не се беше сетил по-рано, по дяволите?
„Стоманеният пръстен“ в Ню Йорк е изграден по модела на същата система за наблюдение в Лондон след Единайсети септември, за да се предотвратят терористични атаки. Пръстенът се състои от над осем хиляди охранителни камери, разположени предимно в центъра на Манхатън, така че да покриват ключови обекти като Фондовата борса, Централната гара и Мемориалния комплекс за Единайсети септември. Камерите се управляват от високоусъвършенствани програми, които могат да бъдат настроени за издирване на конкретни лица или дори физически обекти — например някоя раница, оставена на стъпалата пред сградата на Федералния съд.
Това беше горе-долу всичко, което знаеше Демарко за охранителната система. Беше го прочел във вестниците. „Пръстенът“ беше със стратегическо значение за националната сигурност и по тази причина дейността му беше секретна като на военно съоръжение, а момчетата от Бюрото за борба с тероризма бяха също толкова потайни, колкото агентите от ФБР и Агенцията за национална сигурност, с които работеха съвместно.
Демарко се обади на Джъстин.
— Искам да използвам „Стоманения пръстен“, за да открия Ела Филдс.
— Сигурно се шегуваш — каза Джъстин.
— Не. Ти непрекъснато повтаряш, че единственият начин да се сдобием със съдебна заповед, за да проверим телефоните на свидетелите, е да докажем, че Ела Филдс е в Ню Йорк и се е свързала с тях. Е, Рейчъл Куин работи близо до Уолстрийт, където има около един милиард охранителни камери, така че, ако Ела Филдс е ходила до нейния офис, има голяма вероятност това посещение да е записано. Искам момчетата от Бюрото за борба с тероризма да пуснат снимката от международния паспорт на Филдс в модерните си компютърни програми и да проверят дали няма да я открият.
— Само това ли е? — отговори Джъстин. — Демарко, нали разбираш, че тези хора не работят за мен и…
— Да, но…
— … и след като областният прокурор поначало не беше готов да притисне полицията, за да ми осигури ресурсите за издирване на Кантуел и Ела Филдс, какво ще ми отговори според теб, ако му кажа, че искам да започна да издирвам Ела Филдс с охранителни камери? На всичко отгоре, Джим Кели…