Хоугланд не си направи труда да прочете писмената молба в размер на десет страници, която Джъстин и Демарко бяха подготвяли през цялата нощ. Вместо това заяви:
— Просто ми кажете за какво става дума.
Демарко му обясни. Каза му, че мъж и жена на име Бил Кантуел и Ела Филдс обикалят цялата страна в продължение на повече от десет години, за да притискат свидетелите да променят показанията си или да не се явяват пред съда, в резултат на което много богати хора са оправдавани по обвинения в предумишлено и непредумишлено убийство. Хоугланд изглеждаше впечатлен.
Демарко му обясни как беше достигнал до това заключение, след като беше проучил делата от Финикс, Лас Вегас и Хюстън, и за негова изненада, Хоугланд не го прекъсна, за да му каже да побърза. Демарко обясни, че Ела Филдс в момента е в Ню Йорк и той разполага със снимка от охранителна камера, която доказва това. Един от свидетелите по делото „Розентал“ е изчезнал безследно, а друг е получил удар, който може би не се дължи на естествени причини. В добавка двама други свидетели, които са се съгласили да потвърдят пред съда, че Розентал е убил Доминик Динунцио, междувременно са променили показанията си.
— Наистина ли вярвате, че тази жена се е опитала да убие онази възрастна дама? — попита Хоугланд.
— Да, но не мога да го докажа — отговори Демарко.
— И какво искате от мен? — попита Хоугланд.
— Господин съдия — отговори Джъстин. — Нуждаем се от съдебна заповед, за да проверим телефоните на хората, които може би са общували с Ела Филдс. Включително адвокатът на Розентал и двама от свидетелите.
— Защо се обръщате към мен вместо към съдия Мартинес? — попита Хоугланд.
Мартинес беше водил съдебното заседание, на което беше предявено обвинението срещу Тоби, и щеше да бъде съдия и по самото дело срещу него. А отговорът на въпроса на Хоугланд трябваше да гласи: „Защото е по-вероятно вие да ни издадете съдебната заповед, от която се нуждаем“. Но Портър не можеше да отговори така. Вместо това тя каза:
— Господин съдия, въпросът не засяга директно делото „Розентал“ по обвинение в убийство. Искаме да дадем начало на друго дело, с което да осъдим Ела Филдс и Дейвид Слейд за упражняване на натиск върху свидетелите, а може би и за опит за убийство. Ако представим тази молба на съдия Мартинес, това може да се приеме за конфликт на интереси и да го принуди да си направи отвод, което няма да бъде справедливо. Имам предвид, за съдия Мартинес.
— Глупости — каза Хоугланд. — Дошли сте при мен, защото Мартинес е мухльо.
Той помълча малко, после заяви:
— Ето какво ще ви предложа. Ще ви дам съдебна заповед, за да проверите телефоните на свидетелите, но не закачайте Слейд. Ако проверите телефона на акула като него, това може да създаде проблеми на всички замесени. Но ако откриете нещо при проверката на свидетелите, може би ще ви разреша да проверите и самия Слейд.
— Благодаря ви, господин съдия — отговориха в един глас Демарко и Джъстин.
После бързо си тръгнаха от кабинета, преди да е променил решението си.
42
Никога досега Ела не се беше чувствала толкова ужасена. Не можеше да си обясни как беше разбрал за нея този Демарко. Просто нямаше никаква логика. Дори някой от свидетелите, барманът или сервитьорката например, да беше казал, че някаква жена ги е принудила да променят показанията си, те нямаше как знаят, че тя е Ела Филдс.
Нито един човек в Ню Йорк — нито Дейвид Слейд, нито свидетелите, нито Кармайн Фратело — не знаеше, че тя се казва Ела Филдс. Никога не беше споменавала името си на нито един от тези хора. Дори беше носила дегизировка, когато се беше срещала с тях, за да им бъде по-трудно да я идентифицират. А когато беше взела под наем апартамента в „Челси“, когато беше вземала кола под наем и когато беше платила за хотелската стая, в която се беше срещнала със Слейд, не беше използвала кредитна карта, издадена на истинското ѝ име.