Затова не биваше да се поддава на паниката, а да остане в Ню Йорк до началото на процеса. Слейд можеше да има нужда от помощта ѝ, а и трябваше да се увери, че той ще ѝ плати оставащата сума. Междувременно щеше да си намери друго място за живеене и щеше да носи дегизировка всеки път, когато излиза навън.
На следващия ден Ела се изнесе от апартамента в „Челси“. Намери си стая в евтин хотел в Китайския квартал и предплати в брой за две седмици. След това се обади на фалшификатора от Сан Антонио и му нареди да ѝ изработи нова самоличност, също толкова качествена, колкото тази на Каръл Оуен. Той каза, че за това ще му трябва поне един месец, а тя му нареди да го направи по-бързо. Ако ѝ се наложеше да бяга, искаше да може да го направи под друго име, а не като Ела Филдс или Каръл Оуен.
Отново се замисли за обажданията си до свидетелите и възможността полицията да провери телефоните им. Как щяха да обяснят свидетелите кой им се беше обаждал от предплатен мобилен телефон? Тя се замисли по този въпрос, а след това излезе и обикаля почти цял час, докато намери уличен автомат.
Обади се на Джак Морис и на Кейти Толивър и им обясни какво да отговарят на въпроса за разговорите, които бяха провели с нея. Джак каза, че още малко пари в брой ще му свършат добра работа — беше изгубил доста в Атлантик Сити през почивните дни, което не беше голяма изненада, — но като цяло реагира хладнокръвно на онова, което искаше Ела от него.
Кейти не беше толкова хладнокръвна. Младата жена започна да крещи на Ела, че заради нея ще свърши в затвора и тогава ще ѝ отнемат дъщеричката, независимо какво ще стане на делото срещу Тоби. Наложи се Ела да я успокои, да я заплаши още малко с онова, което щеше да се случи с дъщеря ѝ, ако тя не свидетелства както трябва в съда, и отново да се увери, че Кейти е разбрала какво трябва да отговаря, ако някой я попита с кого е говорила.
Да, всичко беше под контрол.
43
Демарко не можеше да повярва на ушите си.
Бяха използвали съдебните заповеди, с които се бяха снабдили от недотам уважаемия съдия Уолтър Хоугланд, бяха се свързали с телефонните компании и банките и бяха проучили миналото на бармана и сервитьорката. И двамата бяха затънали в неплатени вноски по кредитните си карти, а освен това барманът явно беше пропаднал комарджия, ако се съдеше по екскурзиите до Атлантик Сити, които предприемаше почти всяка седмица. Но нито Джак Морис, нито Кейти Толивър бяха получили някаква необяснима сума пари, след като Розентал беше арестуван. Нито един от двамата не беше внасял пари в сметката си и не беше погасявал дългове по кредитните си карти. Ако наистина ги бяха подкупили, им бяха платили в брой, а той нямаше как да докаже това.
Справката от телефонната компания показваше, че и Морис, и Толивър имат по няколко приети обаждания от предплатен мобилен телефон — но не един и същ. Когато Джъстин накара телекомите да открият къде са апаратите, от които се бяха обадили на свидетелите, оттам ѝ отговориха, че въпросните устройства са изключени или извън обхват. Дявол да го вземе! Демарко беше сигурен, че именно Ела Филдс се е обаждала на Морис и Толивър от предплатените телефони, но отново нямаше как да го докаже.
Побеснял от гняв, Демарко отиде в „Макгилс“ и още веднъж се опита да притисне Джак Морис и Кейти Толивър, но и двамата отново го излъгаха. Кейти твърдеше, че се е обаждал нейният отговорник от анонимните наркомани, и когато Демарко настоя да му каже как се казва той, Кейти му отговори: „Неслучайно се казва организация на анонимните наркомани“. Демарко я уведоми колко време може да лежи в затвора за лъжесвидетелстване, като удвои евентуалната ѝ присъда. Освен това заяви, че могат да я осъдят за възпрепятстване на правосъдието, ако лъже. По дяволите, може би дори прокурорът щеше да намери начин да я изкара съучастничка в убийството на Доминик Динунцио, тъй като очевидно помагаше на Тоби Розентал да не влезе в затвора. В продължение на една минута Кейти изглеждаше така, все едно всеки момент ще повърне, но не се огъна.
Морис, от друга страна, изобщо не се притесни. Джак се оказа доста по-корав, отколкото Демарко очакваше. Обясни му, че от време на време играе по малко хазарт, че е взел пари назаем от някаква мутра и човекът понякога му се обажда, за да го тормози. Но не искаше да каже на Демарко името му: „Може и да не ми счупи краката, защото съм се забавил малко с връщането на дълга, но ако кажа името му на прокурора, със сигурност ще ходя с патерици през следващите няколко месеца“.