— Все още се опитвам да открия един-двама души, господин съдия.
— Ако смяташ да поискаш още едно отлагане, Слейд, няма да стане — уведоми го Мартинес.
— Не, господин съдия, просто исках да кажа, че продължавам да се опитвам да открия двама души, които може да имат сериозно отношение към защитата на господин Розентал, така че не е изключено да ги призова като свидетели.
Причината да каже това беше планът му да призове Кармайн Фратело и Данте Бело по време на самото дело, така че Портър да не може да се подготви. Щеше да каже, че двамата не са били включени в първоначалния му списък със свидетели, защото не е успял да ги открие до последния ден преди началото на процеса.
— Няма значение — заяви съдията, готов да сложи край на срещата. — В такъв случай ще започнем по график следващата седмица и не очаквам да продължим повече от две седмици. Няма да позволя забавяне. Благодаря и на двама ви за тази среща.
Веднага щом излезе от кабинета на съдията, Слейд извади телефона си и изпрати следното съобщение: „Трябва да се срещнем. Спешно!!!“.
Но телефонът му го уведоми, че съобщението не е получено. Той го изпрати отново и за втори път получи отговор, че съобщението не е получено. Дявол да го вземе! Какво става тук, мамка му?
Когато Демарко се обади на Джъстин, за да се оплаче, че съдебните заповеди от съдия Хоугланд не им бяха свършили никаква работа, Джъстин му отговори:
— Ако млъкнеш за две секунди и ме оставиш да кажа нещо, имам една добра новина за теб.
— Каква добра новина? — попита Демарко.
— Познай кой ми се обади в офиса тази сутрин.
— Кой?
— Едмундо Ортис. Каза ми, че е бил в Аляска и е работил на някакъв риболовен кораб, но ако му изпратя самолетен билет, ще се върне навреме за делото. Когато го попитах дали смята да потвърди, че може да идентифицира Тоби Розентал като убиеца от бара, той ми отговори, че да, точно това смята да направи.
— Шегуваш ли се? — не повярва Демарко.
— Нищо подобно. Когато попитах Ортис защо е напуснал Ню Йорк и дали някой се е опитал да го накара да промени свидетелските си показания, той не ми отговори. Не искаше да каже нищо повече, освен че е заминал, тъй като си е намерил хубава работа на запад, но сега ми се обажда просто защото се опитва да бъде примерен гражданин и знае, че е негов дълг да свидетелства в съда. Според мен Филдс го е притиснала да напусне града — или може би го е подкупила с работата, която му е намерила, — но след това съвестта му е надвила. Господ да поживи новите американци — добави Джъстин.
45
Ела се обади на Дейвид Слейд в кантората му. Искаше да му даде номера на новия предплатен телефон, който щеше да използва, за да общува с него в бъдеще. Каза на секретарката на Слейд, че се обажда от кабинета на съдия Мартинес. Предполагаше, че Слейд няма да откаже да разговаря с магистрата.
Слейд вдигна слушалката. Звучеше раздразнен.
— Да, господин съдия. Какво мога да направя за вас?
— Не е съдията, аз съм — каза Ела.
— Къде беше, по дяволите? — попита Слейд. — Изпратих ти десет съобщения.
Ела понечи го успокои, но преди да успее да продължи, Слейд избухна:
— Защитата се разпадна. Трябва да се срещнем. Незабавно.
— Как така се разпадна? — попита Ела.
— Не по телефона — отговори Слейд.
Ела не беше казала на Слейд, че я издирва агент на прокуратурата на име Демарко, и реши да не му го казва и сега, защото Слейд явно не се справяше добре с работата под напрежение. Но се страхуваше Демарко да не проследи Слейд и той да го отведе право при нея.
— Ако ще се срещаме, не бива да позволяваш да те проследят до мястото на срещата — каза му тя.
— Защо да ме проследят? — попита Слейд.
— Човек никога не знае — отвърна Ела.
— Е, ще внимавам — каза Слейд.
— Няма да е достатъчно да внимаваш — каза му Ела. — Полицията може да изпрати десет души, за да те следят едновременно. Може да използват хеликоптер или да поставят джипиес устройство на колата ти.