— Няма да го направят — каза Слейд. — Все пак съм адвокат.
Ела се засмя, макар че изобщо не ѝ беше смешно.
— Има ли значение, че ще ме проследят? — попита Слейд. — Важното е да не разберат, че се срещаме. Тъща ми има лятна къща в Лонг Айланд. Ако си сигурна, че полицията не те следи, трябва да отидеш там преди мен; ключът от входната врата е под едно градинско джудже. Полицията няма как да разбере, че си вътре. Така ще можем да поговорим, аз ще си тръгна пръв, а ти ще си тръгнеш по-късно. Само не паркирай близо до къщата.
— Добре, това ще свърши работа — каза Ела.
Слейд ѝ каза адреса и Ела пристигна там един час преди него, като паркира на километър и половина от къщата.
— Какво става? — попита го тя в мига, в който Слейд влезе.
— Вчера имаше среща със съдията, който ще води делото срещу Тоби.
— Защо? — попита Ела.
— Искаше просто да разбере колко ще продължи процесът.
— И какъв е проблемът?
— Съдията ни попита по колко свидетели ще призовем, така че да си създаде представа колко време ще ни трябва. И изведнъж Портър обяви, че нейните свидетели ще бъдат четирима.
— Четирима? — повтори Ела. — Трябваше да бъдат само трима.
— Ами, да. И тогава разбрах, че и Едмундо Ортис се кани да се яви като свидетел в съда.
— По дяволите! — изкрещя Ела.
— По някаква неизвестна причина този проклетник е решил да се върне. Което означава, че вече ще има двама души, които ще свидетелстват против Тоби, и други двама, които ще кажат, че не са сигурни дали е бил той.
— Уреди още едно отлагане — каза Ела. — Имам нужда от време, за да се справя със ситуацията.
В действителност отлагането на делото беше последното, което ѝ трябваше точно в момента, когато Демарко я издирваше. Но тя знаеше, че Слейд по никакъв начин няма да ѝ плати втория милион, ако му се наложи да разпита двама свидетели, решени да кажат истината. Дори при това положение той можеше да спечели делото; може би щеше да успее да създаде достатъчно основателно съмнение, ако половината от свидетелите кажеха, че не могат да бъдат сигурни, че Тоби е стрелял. Но проблемът вече беше, че барманът и сервитьорката бяха стояли на доста голямо разстояние от Тоби, когато беше застрелял Динунцио; от друга страна, Тоби беше минал тичешком точно покрай масата на Куин и едва не се беше сблъскал с помощник-сервитьора. Обвинението щеше да твърди, че по-надеждните свидетели са разпознали Тоби и съдебните заседатели трябва да го вземат предвид. Точно затова Ела имаше нужда от още време.
— Не мога да уредя още едно отлагане — заяви Слейд. — Мартинес днес ми каза, че няма да ми разреши. Какво смяташ да направиш?
Не каза: „Какво смяташ да направим?“. Говореше само за нея.
Ела се приближи до прозореца и погледна навън. Точно това беше нейната мечта: собствен дом с изглед към океана, нейната награда, че вече не е Ела Сю Филдман от Калхун Фолс, Южна Каролина. Но сега всичко, за което беше работила толкова много, можеше да се стопи като миналогодишен сняг.
— Кой от двамата свидетели е по-важен? — попита Ела.
— Какво имаш предвид? — отвърна Слейд.
— Ако трябваше да избираш между Рейчъл Куин и Едмундо Ортис, кой от двамата предпочиташ да свидетелства?
— Ортис, разбира се — каза Слейд. — Той не беше толкова сигурен на очната ставка, не е видял Тоби в момента, в който е стрелял по Доминик, и освен това Куин ще създаде по-добро впечатление от него. Тя е добре образована и най-вероятно ще говори убедително, а Ортис… Ами нали разбираш какво искам да кажа?
— Да, разбирам — отвърна Ела.
Трябваше да направи нещо с Рейчъл Куин и трябваше да го направи бързо.
46
— Кога пристига Ортис в Ню Йорк? — попита Демарко.
— Тази вечер — отговори Джъстин.
— Трябва да го приберем някъде, където Филдс няма да може да го открие.
— Да, знам. Резервирах му стая в хотел „Хауърд Джонсънс“ в Сохо. Ще изпратя някой полицай да го посрещне на летището и…
— Аз ще го посрещна — каза Демарко. — Искам да говоря с него. Искам да видя дали ще си признае, че Филдс го е накарала да замине.
— Не знам — каза Джъстин. — Не искам да го изгубя като свидетел.
— Джъстин, ние нямаме никакви доказателства, че Ела Филдс е извършила нещо незаконно. Но ако Ортис е готов да си признае, че…
— Джо, основната ми цел е да осъдя Тоби Розентал, а не Ела Филдс. Ако Ортис си признае, че Филдс му е платила подкуп, за да замине от града, съдията може да не го допусне като свидетел.
— Само ако кажеш на съдията за това — изтъкна Демарко.