— За по-сигурно — отговори Демарко. — Ти си важен свидетел по дело за убийство, така че… Ами просто не мърдай никъде от хотела.
Виждаше, че така го плаши, и си помисли: „Добре. Нека да се плаши“.
Демарко слезе в бара на хотела, поръча си една бира и в продължение на няколко минути разсъждава върху ситуацията. После се обади на Джъстин.
— Мислех си за нещо — започна той. — Кой е по-добрият свидетел — Рейчъл Куин или Едмундо Ортис?
— Куин, разбира се. Най-малкото защото е видяла как Розентал стреля по Динунцио. Самата тя има юридическо образование и владее английски по-добре от Ортис, така че ще бъде по-подготвена да понесе кръстосания разпит на Слейд. Освен това, ако се върнеш и провериш какво са казали двамата, когато са ги разпитали за пръв път, както и на очната ставка, Куин е по-сигурна от Ортис, че е разпознала Розентал.
— Да, и аз смятам така — каза Демарко.
— Защо питаш?
— Защото си мислех, че ще бъде най-умно да наглеждаме Куин до началото на делото. Само ние двамата знаем къде е Ортис, така че той би трябвало да бъде в безопасност. Но Куин…
— Куин живее в сграда с портиер и работи на една крачка от Уолстрийт, така че офисът ѝ се охранява по-добре от сградата, където е моят кабинет.
— Да, но когато не си е в офиса…
— Мислиш ли, че Филдс ще се опита да убие Куин? — попита Джъстин.
— Не знам — отговори Демарко.
После напомни на Джъстин за онзи свидетел от Минесота, който беше загинал в предполагаем инцидент на пътя, прегазен от неизвестен шофьор.
— Престани, Демарко — каза Джъстин. — Все пак си нямаме работа с мафията.
— Хората като Дейвид Слейд и Ела Филдс са много по-интелигентни от мафиотите, с които съм се срещал, а бащата на Тоби Розентал е толкова богат, че парите му текат от ушите. Затова си мисля, че тези хора представляват по-голяма заплаха от средностатистическия мафиот. Трябва да държим Рейчъл Куин под наблюдение до началото на процеса, което означава, че ще имам нужда от помощ. Аз ще я взема след работа днес и ще се погрижа да се прибере у дома, но не мога да я наблюдавам по двайсет и четири часа на ден. Освен това не забравяй, че не нося пистолет.
— Добре, ти я наглеждай днес, докато си легне, а аз ще намеря кой да ти помага от утре.
— Става — каза Демарко.
47
Ела си уреди среща с Кармайн Фратело в един от онези мрачни, запуснати барове, които щяха да фалират в деня, в който си отидеше и последният им редовен клиент на възраст между седемдесет и осемдесет години. Фратело беше с хавайска риза в ярки цветове и джинси, в които задникът му изглеждаше по-широк от задната броня на междуградски автобус. Ела беше с дългата червена перука, която си слагаше при всяка среща с него. Чувстваше се силно притеснена, защото органите на реда разполагаха със снимката ѝ, и всеки път носеше перуки в различни цветове, тъмни очила и шапки.
Когато пристигна Кармайн, тя вече седеше на бара.
— Какво става, кукло? — попита я той, когато седна до нея. — Само не ми казвай, че искаш пак да преговаряме показанията ми.
— Не. Трябват ми две други неща. И ми трябват бързо.
— Добре — каза Кармайн.
— Първото е револвер.
— Еха! — каза Кармайн.
— Искам револвер — достатъчно малък, за да се побира в дамска чанта, но достатъчно мощен, за да върши работа.
Ела не разбираше нищо от огнестрелни оръжия — знаеше само това, което беше виждала по филмите или беше чела в романите. Искаше револвер само защото така нямаше нужда да мисли за празните гилзи от патроните и се предполагаше, че револверите засичат по-рядко от автоматичните пистолети. Но и двамата с Бил не бяха притежавали огнестрелно оръжие, а тя никога през живота си не беше стреляла.
— Имам един такъв с къса цев, трийсет и осми калибър — каза Кармайн. — Не може да бъде проследен. Купих го от един тип, който го е откраднал от един друг тип.
— Става — отговори Ела.
Изобщо не я интересуваше дали оръжието може да бъде проследено. След като го използваше, тя веднага щеше да го изхвърли на място, където никога нямаше да го открият.
— Ще ти го продам за… да кажем, за осемстотин долара.
Ела предположи, че Кармайн надува цената и очаква от нея да се пазари, но му отговори:
— Съгласна съм.
— Какво друго ти трябва? — попита я Кармайн.
Тя му обясни.
— Господи — каза Кармайн. — Сериозно ли говориш?
— А ти как мислиш, Кармайн?
— Това ще ти струва повече. Имам предвид, много повече.