Тя усети как очите ѝ се пълнят със сълзи. Просто не беше честно. Беше работила толкова упорито, за да стигне дотук. Беше се преборила с несправедливата си участ да се роди в скапано семейство, беше преодоляла жалкото си образование и се беше превърнала в опитен професионалист, който се справяше отлично с работата си. Ако беше продължила да работи само още няколко години, щеше да може да си позволи да се оттегли със стил. Но сега това нямаше как да се случи. Благодарение на Демарко полицията вече знаеше коя е тя и с какво се занимава. Щяха да я издирват. Нямаше никакъв шанс да получи друга поръчка, за да помогне на някой продажен адвокат да измъкне богатия си клиент от затвора за убийство.
Но после Ела си каза: престани да се самосъжаляваш. Не беше краят на света. Не беше останала без пукнат цент. Имаше над четири милиона долара — трите милиона, които ѝ бяха останали преди делото „Розентал“, и авансът от един милион, който ѝ беше платил Слейд в началото. Не бяха толкова, на колкото се надяваше, преди да се оттегли, но със сигурност щяха да ѝ стигнат. Щеше да се снабди с нова самоличност, да се измъкне през границата с Мексико и да продължи оттам, за да стигне до някое евтино, но цивилизовано място — може би Панама или някой голям град в Южна Америка. Да, щеше да се справи.
И тогава видя полицейската кола, която я следваше с мигащи светлини. Проклетият Демарко. Сигурно беше видял регистрационния номер на нейната кола и я беше пуснал за издирване, а след това охранителните камери в тунела автоматично бяха разпознали номера, когато беше минала оттам.
— Ела Сю — каза си тя на глас. — Ти беше дотук, мамка му.
Епилог
Момичето от Ямайка, което се казваше Абриана Кларк, се съгласи да издаде Ела Филдс в замяна на полека присъда.
Джъстин Портър обясни на Абриана, че знае как Филдс я е наела, за да убие Рейчъл Куин, и ако Абриана не се съгласи да свидетелства срещу Филдс, самата тя — освободена под гаранция, след като беше осъдена за въоръжен обир — ще се върне в затвора „Бедфърд Хилс“, където да излежи оставащите седем години от десетгодишната си присъда. Джъстин заплаши Абриана, че в добавка към това ще бъде осъдена и за притежание на незаконно оръжие и опит за убийство.
Абриана се съгласи да свидетелства срещу Филдс в замяна на четиригодишна присъда.
Четири години беше твърде щедра оферта за опит за убийство, но Джъстин искаше да накаже Ела Филдс повече, отколкото Абриана.
След като Абриана се съгласи да свидетелства, че Филдс ѝ е платила да убие свидетел, Джъстин се срещна с Едмундо Ортис, Кейти Толивър и Джак Морис и направи всичко по силите си, за да ги изплаши до смърт. Каза им, че ако се съгласят да свидетелстват, че Филдс ги е подкупила или изнудила да променят свидетелските си показания срещу Тоби Розентал, тя ще им осигури имунитет за всичките им евентуални престъпления — например това, че я бяха излъгали. Джъстин им обясни, че лъжата по време на разпит от служител на реда или прокурор е криминално престъпление, което се нарича „възпрепятстване на правосъдието“, а ако настояват да лъжесвидетелстват по време на делото, тя ще ги закове и заради това.
Каза също, че е проверила телефоните им със съдебна заповед, което отговаряше на истината, и ще използва наученото, за да докаже, че са били в престъпен заговор с Филдс. Каза го, въпреки че беше съвсем наясно с факта, че информацията от телефоните им не доказва нищо. Може и да беше незаконно един свидетел да лъже прокурор, но беше напълно неприемливо един прокурор да лъже престъпник.
В крайна сметка Едмундо Ортис и Кейти Толивър признаха какво беше направила Филдс и се съгласиха да свидетелстват срещу нея. Едмундо обясни, че Филдс го беше заплашила да предаде семейството му на имиграционните служби и го беше подкупила с предложението за нова работа. Кейти разказа как Филдс я беше дрогирала, а след това я беше заплашила да каже на родителите на бившия ѝ съпруг, че е взела свръхдоза наркотици, заради което можеше да загуби дъщеря си. Нито Едмундо, нито Кейти споменаха нещо за парите, които им беше дала Филдс.
За разлика от тях Джак Морис не се огъна и продължи да твърди, че никой не го е подкупвал, никой не го е заплашвал и той все пак ще свидетелства, че не е сигурен дали именно Тоби е застрелял Доминик Динунцио. Джак наистина се оказа твърд като скала.
Първото дело срещу Тоби Розентал завърши без резултат, защото съдебните заседатели не можаха да достигнат до единодушно решение за присъда.
Дейвид Слейд постигна блестящ успех, като убеди няколко от тях, че въпреки наличието на трима свидетели — Рейчъл Куин, Кейти Толивър и Едмундо Ортис, които бяха посочили Тоби като убиеца на Динунцио — те са сгрешили. Слейд демонстрира, че осветлението в бара е било твърде слабо. Изтъкна, че убиецът е минал твърде бързо покрай свидетелите. Подчерта, че един от свидетелите — Джак Морис — все пак беше проявил достатъчно честност, за да си признае, че не е сигурен за Тоби. Освен това някои от съдебните заседатели повярваха на възможността Данте Бело, който им беше представен като истински престъпник, наистина да се е опитвал да убие Кармайн Фратело и да е застрелял Доминик Динунцио погрешка. Въпреки всички притеснения на Ела Кармайн се справи страхотно със задачата да свидетелства в полза на защитата, като насочи подозренията срещу вбесения Данте Бело.