Второто дело срещу Тоби, което се гледа шест месеца след първото, не премина толкова добре за него, защото Данте Бело вече беше мъртъв, а Кармайн Фратело беше задържан за убийството му.
Кармайн твърдеше, че убийството на Данте е било при самозащита.
Една вечер, след първото дело срещу Тоби, излязъл от някакъв бар и Данте стрелял няколко пъти срещу него, но за щастие, не го улучил. Мотивът на Данте беше ясен: Кармайн се беше опитал да го натопи. Е, както каза Кармайн, просто няма начин той да се озърта през рамо до края на живота си, ако онова откачено малко лайно реши да го убие. Затова самият Кармайн го беше убил при първия удобен случай.
Органите на реда и адвокатът на Кармайн му обясниха, че идеята на самозащитата не е такава. Казаха му, че няма право да причака човек, докато разхожда кучето си, да го доближи в гръб и да го застреля в тила, защото същият този човек се е опитал да стреля по него преди две седмици.
Изправен пред вероятността да го осъдят за предумишлено убийство, Кармайн разказа на полицията всичко, което знаеше за Ела Филдс: как му беше платила, за да излъже на първото дело срещу Тоби, и как след това се беше обърнала към него, за да ѝ намери професионален наемен убиец — момичето от Ямайка, — за да ликвидира Рейчъл Куин. В замяна Кармайн получи възможността да се признае за виновен по обвинение в непредумишлено убийство.
По тази причина Кармайн не се яви като свидетел на второто дело срещу Тоби, но трябваше да го направи на делото срещу Ела Филдс.
След първото дело Едмундо Ортис хвана полет обратно до Сиатъл и отново потегли в открито море като готвач на един от риболовните кораби на Шиърсън, но се върна в Ню Йорк за второто дело срещу Тоби. Поне според Едмундо той не можеше да си мечтае за нищо повече. Дъщеря му и двете ѝ деца бяха щастливи в Сиатъл, а съпругът на дъщеря му се беше върнал при нея, след като Едмундо беше платил на един трафикант да го докара. Самият Едмундо имаше работа, която му харесваше и беше много добре платена. Америка беше прекрасна страна.
След като го признаха за виновен на второто дело, Тоби Розентал беше осъден на петнайсет години тъмничен затвор за непредумишленото убийство на Доминик Динунцио. След седем години щеше да има възможност да кандидатства за освобождаване под гаранция. И по всичко личеше, че ще оцелее дотогава. В затвора се намираше под крилото на новия си интимен приятел — един особено едър албанец, който излежаваше доживотна присъда за някои от убийствата, които беше извършил. Единственото, което отказваше да направи Тоби, беше да обясни защо е убил Доминик Динунцио. Новият адвокат на Тоби обжалваше присъдата и не искаше Тоби да прави самопризнания.
Дейвид Слейд не се съмняваше, че е болен от язва, въпреки че лекарите се опитваха да го убедят в противното. Непрекъснато го измъчваха болки в стомаха и в гърдите, както и обриви с неизвестен произход, и всичко това беше причинено от непрестанното напрежение, че може да го арестуват във всеки момент. Всички в правната общност в Ню Йорк бяха убедени, че той е влязъл в престъпно съдружие с Ела Филдс, за да манипулира свидетелите по делото „Розентал“. Поне засега Филдс не го беше уличила в това. В действителност тя беше произнесла само две думи, откакто я бяха арестували, и ги беше произнесла на съдебното заседание, на което бяха предявили обвиненията срещу нея: „Невинна съм“.
Въпреки това адвокатската кантора уволни Слейд. Беше едно да направи всичко по силите си, за да осигури защита на подсъдимия, но беше съвсем друго да влезе в престъпно съдружие с някого, за да убие свидетел… Все пак всичко си имаше някакви граници.
А Хенри Розентал отказа да му изплати хонорара.
Лия Абрамсън се обади на Демарко, за да му съобщи, че най-добрата ѝ приятелка е починала.