— Полицията вече пътува насам, така ли? — попита Хенри.
— Ще пристигнат съвсем скоро — отговори Слейд. — В този момент екип за задържане от специалните части разбива вратата на апартамента на Тоби и след като открият, че той не е там, ще започнат да го издирват, да разпитват съседите му къде може да се намира и така нататък. Едно от нещата, които почти със сигурност ще направят, ще бъде да се обадят тук и да попитат дали не си го виждал.
— Ще се обадят ли? — повтори Хенри.
— Да. Ще се обадят, защото ще си помислят, че ако Тоби има оръжие и е тук, може би ще използва теб и Мириам като заложници. Или ще се опита да се самоубие. Във всеки случай, ще се обадят. Но когато се обадят, в коридора навън вече ще има други полицаи, готови да задържат Тоби, ако се опита да избяга.
— Какво да им кажа, когато се обадят?
— Ще попитат дали Тоби е тук и ти ще кажеш „да“. И нищо друго. После ще те попитат дали е въоръжен и дали вие сте в опасност и ти ще кажеш „не“. Ако те попитат още нещо или поискат да говорят с Тоби, ще ми дадеш телефона.
— Но как ще обясним това, че Тоби е тук? — попита Хенри. — И как ще обясним, че ти си тук?
За момент на Дейвид Слейд му беше трудно да повярва, че Хенри Розентал наистина е адвокат.
— Хенри, ти няма да казваш нищо. Абсолютно нищо. Тоби? Слушай внимателно, защото това е най-важният съвет, който ще ти дам като адвокат тази вечер: няма да казваш нищо на полицията, след като те арестуват. Следващият път, когато ще кажеш нещо, ще бъде в съдебната зала. Когато ще те изправят пред съдията, за да повдигнат обвинение срещу теб. И единственото, което ще кажеш тогава, ще бъде: „Невинен съм, господин съдия“. Разбра ли ме?
Тоби кимна, но Слейд не беше сигурен, че е бил достатъчно ясен.
— Полицаите ще ти сложат белезници, Тоби, и ще ти прочетат правата. Ти ще се изплашиш. И веднага щом останеш сам с тях, на задната седалка на колата им, те ще започнат да ти задават въпроси. Например: „Защо го застреля?“. Или: „Какво направи с оръжието?“. Ще ти казват, че за теб ще бъде по-добре, ако им окажеш съдействие и си признаеш. Ще ти обещаят да споменат една добра дума на прокурора, ако им отговаряш честно. Но те ще те лъжат, Тоби. Ако кажеш и една дума на някого от тях — на полицаите, на другите задържани в ареста, на симпатичната полицайка, която ще ти донесе една кока-кола, — ще влезеш в затвора за много, много години. Разбираш ли какво ти казвам?
— Да, разбирам — отговори Тоби и кървясалите му очи започнаха да се пълнят със сълзи.
— Надявам се, Тоби. Двамата с теб всеки момент ще се отправим на едно продължително и болезнено пътешествие и аз ще бъда с теб на всяка крачка от него. Но това пътешествие ще свърши още преди да е започнало, ако кажеш и една дума на полицията, когато ме няма. Хенри? — продължи той. — Възможно най-бързо извади дрехите на Тоби от сушилнята и ги закачи в гардероба. Избърши обувките му много внимателно с влажна кърпа и ги прибери при твоите. Когато полицаите пристигнат, ще искат да претърсят апартамента ти.
— За това ще им трябва съдебна заповед — отговори Хенри.
Очевидно му беше трудно да си представи как полицията претърсва неговия дом.
— Те ще се сдобият със съдебна заповед, Хенри. Ако задържат Тоби тук, веднага ще си извадят съдебна заповед, за да потърсят оръжието, с което е било извършено убийството.
Тримата потънаха в мълчание, което почти не нарушиха през следващите четирийсет минути. Слейд отново си припомняше разговора, който беше провел със Скот Баркли в Аспен, а Хенри най-вероятно се питаше как беше възможно собственият му син да е такъв идиот. Въпреки кафето, което беше изпил, Тоби започна да клюма, защото не беше спал от няколко дни. Когато телефонът звънна, и тримата подскочиха на местата си, все едно беше избухнала пиратка.
Хенри бавно се приближи до телефона — като към куче, което може да го ухапе всеки момент — и вдигна слушалката. Слейд го чу да казва първо: „Да“, а после: „Не, не е въоръжен. И ние не сме в опасност“. След това той подаде слушалката на Слейд. Слейд каза:
— Тук е Слейд, адвокатът на семейство Розентал.
Слейд се заслуша в отговора, после каза:
— Двамата с Тоби ще излезем от апартамента на семейство Розентал след една минута. Трябва да поговоря с клиента си, преди да тръгнем, но няма да се бавим.
Настъпи кратка пауза. Слейд заяви:
— Само ако имате съдебна заповед за това, господин полицай. Но аз мога да ви кажа, че Тоби не е въоръжен и не е бил въоръжен, когато се е прибрал в апартамента на родителите си. Както ви казах, всеки момент ще излезем. — Слейд затвори и се обърна към Хенри. — Както и очаквах, полицията иска да претърси апартамента ти, за да провери дали оръжието, с което се твърди, че е стрелял Тоби, се намира тук. Казах им, че ти няма да им разрешиш да претърсят жилището ти, ако не разполагат със съдебна заповед, но те ще се сдобият с такава за по-малко от един час. Междувременно, докато чакат заповедта, ще разположат един полицай пред вратата, за да се увери, че ти или Мириам няма да изнесете нещо от апартамента. Разбираш ли ме, Хенри?