Например Боб хваща жена си в леглото с Том, вади пистолета си и застрелва Том. Законът е готов да приеме, че Боб е имал причина да бъде с нарушено емоционално равновесие, тъй като Том е праскал жена му. От друга страна, ако Том просто беше ядосал Боб в някакъв бар и Боб беше извадил пистолета си и го беше застрелял, законът нямаше да е толкова благосклонен към Боб, защото причината да застреля Том вече нямаше да бъде толкова еднозначна.
Във всеки случай, разликата между убийството в състояние на афект и непредумишленото убийство винаги е въпрос на дебат, но важното е, че убийството в състояние на афект се смята за по-лекото от двете престъпления, така че и наказанието за него е по-леко. И точно това беше морковът, с който прокурор Портър се опитваше да накара Слейд да убеди своя клиент да се признае за виновен: максимална присъда от десет години за убийство в състояние на афект, сравнена с петнайсет или повече години за непредумишлено убийство.
Отговорът на Слейд гласеше:
— Ще си помисля и ще се свържа с теб, Джъстин.
— Ами по-добре да се свържеш с мен, преди той да застане пред съда — отговори Портър. — Защото това е последният път, когато ще ти направя това предложение.
Слейд вярваше на Портър, че няма да се откаже от обвинението в непредумишлено убийство и ще заведе дело, ако Тоби веднага не се признае за виновен — Портър не отправяше празни закани, — но тъй като към този момент от развитието на събитията Дейвид Слейд не беше готов да приеме никакво предложение за споразумение, което не включваше оттеглянето на всички обвинения срещу неговия клиент, той не отговори.
Точно както беше обещала, когато се срещнаха в съда по-късно следобед същия ден, прокурор Портър обвини Тобайъс Розентал в непредумишлено убийство — а именно че съзнателно е причинил смъртта на Доминик Динунцио. Съдия Албърт Мартинес, пълен, неизменно намръщен мъж, който приличаше на покойния Антонин Скалиа от Върховния съд, попита дали подсъдимият се признава за виновен. Слейд не беше доволен, че им се беше паднал съдия Мартинес: той беше справедлив, но крайно нетърпелив и непрекъснато притискаше адвокатите да побързат, все едно всяко дело беше състезание по часовник.
В отговор на въпроса на Мартинес Тоби тихо отговори:
— Невинен съм, господин съдия.
— По-високо! — нареди рязко Мартинес.
Тоби се прокашля и повтори:
— Невинен съм, господин съдия.
Тоби беше напълно трезвен, за пръв път от няколко дни насам, и беше толкова изплашен, че трепереше от страх.
— Продължаваме с въпроса за гаранцията — каза съдия Мартинес.
— Възразявам срещу тази възможност, господин съдия — обади се Портър. — Господин Розентал е от много заможно семейство и след като петима свидетели са го разпознали като човека, който е убил господин Динунцио, няма никакво съмнение, че на процеса ще бъде признат за виновен. По тази причина обвинението смята, че е налице значителен риск господин Розентал с помощта на семейството си да избяга от правосъдието преди началото на делото — най-вероятно в чужда държава, с която Съединените щати не поддържат споразумение за екстрадиране.
— Господин съдия — намеси се Дейвид Слейд. — Не знам откъде да започна с възраженията си срещу това абсурдно твърдение. На първо място искам да отбележа, че бащата на господин Розентал е един от най-уважаваните адвокати в този град и няма никаква вероятност да окаже съдействие на сина си да избяга от правосъдието. В действителност Хенри Розентал настоява за съдебен процес, така че синът му да бъде оневинен от тези изфабрикувани обвинения.
Прокурор Портър неприязнено изсумтя и съдия Мартинес ѝ хвърли недоволен поглед.
— Нещо повече, господин съдия, обвинението не представи никакъв мотив за убийството на господин Динунцио от моя клиент. Такъв мотив няма, защото моят клиент никога не се е срещал и не е разговарял с господин Динунцио. Освен това обвинението не разполага с нито едно веществено доказателство за това, че моят клиент е извършил въпросното престъпление, например оръжието, с което е бил убит господин Динунцио. А полицията с разрешение на моя клиент направи изследвания за следи от барут и не откри никакви доказателства за това, че той изобщо е стрелял с огнестрелно оръжие.
Прокурор Портър отвори уста да възрази, но съдия Мартинес вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Колкото до така наречените свидетели — продължи Слейд, — през последните три години в щата Ню Йорк имаше четири случая, в които хора, попаднали зад решетките в резултат от свидетелски показания в съда, са били освободени, след като ДНК тестовете са доказали тяхната невинност. Четири пъти, господин съдия. И както госпожа Портър несъмнено знае, няма по-несигурно доказателство от свидетелските показания. А и в този случай, както ще бъде демонстрирано по време на съдебния процес, полицията е манипулирала свидетелите. Било им е позволено да останат в бара, където е извършено убийството, в продължение на приблизително половин час, преди да бъдат разпитани, така че са разполагали с предостатъчно време да разговарят помежду си и да достигнат до някаква обща версия на събитията. Колкото до така наречената очна ставка, на която същите тези манипулирани свидетели идентифицираха моя клиент, щях да я определя като смехотворна, ако не представляваше толкова сериозен и тежък пример за некомпетентност от страна на органите на реда.