Единствената хубава новина в цялата история беше фактът, че контузията на крака беше достатъчно добро извинение, за да се измъкне от една задача, която Махоуни искаше да му възложи. Махоуни искаше той да замине за Бостън, за да му помогне в предизборната кампания — което в действителност означаваше да обикаля от място на място и да натиска разни хора, които дължаха услуги на Махоуни, да направят дарения. Но той обясни, че лекарят му е наредил да си почива колкото се може повече, а патериците са само колкото да отиде до тоалетната и до микровълновата, за да си претопли вечерята, защото в противен случай… Ами кой знае каква медицинска ужасия можеше да го сполети. Например можеше да получи инфекция и да се наложи да му ампутират крака. Махоуни, тъй като си беше Махоуни, не прояви никакво съчувствие, но все пак се отказа, когато Демарко започна да хленчи твърде настоятелно.
Но когато Махоуни му каза, че са убили Доминик, той дори не се опита да се измъкне от тази задача. Дължеше твърде много на Кони.
6
Дейвид Слейд беше спестил на Хенри Розентал информацията, че човекът, с когото трябваше да разговаря, беше фокусник.
Преди две години Слейд беше отишъл на една адвокатска конференция в Аспен. С други думи, беше отишъл да кара ски по начин, който му позволяваше да ползва данъчни облекчения, но основната причина беше, че там щеше да бъде и най-добрият му приятел Скот Баркли.
Дейвид Слейд и Скот Баркли бяха завършили право в щатския университет на Вирджиния. Като студенти бяха съквартиранти, излизаха да се напиват заедно и ходеха на пролетни ваканции във Флорида заедно. След дипломирането пътищата им се разделиха — Слейд се върна в Ню Йорк, а Баркли в Сан Диего. Но точно както и Дейвид Слейд, Скот Баркли се специализира в защитата на престъпници — почти без изключение съвършено виновни за престъпленията, в които ги обвиняваха. От завършването им бяха минали двайсет години, но те поддържаха връзка помежду си и често се чуваха по телефона. Изпращаха си шеговити съобщения по електронната поща. Жените им също се разбираха и семействата им три пъти бяха ходили заедно на почивка.
Последния път се бяха видели в Аспен и в интерес на истината, Слейд беше останал малко раздразнен от срещата им. Не знаеше колко точно изкарва Скот, но ако се съдеше по къщата му в Калифорния и начина му на живот, Слейд можеше да предположи, че доходите им са приблизително еднакви. Но цената на живота в Манхатън беше толкова висока, че Слейд не можеше да си позволи да си купи недвижим имот в Аспен. Докато Скот беше посветил част от времето си там в огледи на вили на цена от един до два милиона долара. (Трябва да се отбележи, че на тази цена в Аспен не можеш да се сдобиеш с кой знае каква вила.)
В добавка към търсенето на вила Скот няколко пъти беше споменал — и в действителност не беше спрял да се фука — как бил направил истински удар с един клиент, като спечелил практически невъзможно за спечелване дело. Скот дори твърдеше, че някакъв прокурор в Сан Диего е изгубил работата си точно заради начина, по който самият Скот му беше измъкнал победата в последния момент.
Въпреки че не спираше да се хвали с това дело и с хонорара си за него, който щеше да му позволи да направи първата вноска за бъдещата си вила в Аспен, Скот не искаше да спомене никакви подробности. Последната вечер там двамата страшно се напиха и Скот най-сетне разказа какво е станало, но дори тогава не сподели всичко.
Делото било срещу жена на петдесет и няколко години — наследница на голямо състояние, която била арестувана за убийството на съпруга си, красив младеж на трийсет и няколко. Съпругът играел тенис на почти професионално ниво и мерел сили с най-запалените яхтсмени и играчи на голф, но никога не бил работил нещо сериозно. Всички смятали, че е, общо взето, жиголо, който се оженил за невзрачната женица единствено заради нейните няколкостотин милиона долара.
В нощта на убийството богаташката и жиголото вечеряли в местния клуб и между тях се разразил ужасен скандал. Двама души в ресторанта чули дамата да обвинява съпруга си, че ѝ изневерява с някаква сервитьорка от Ла Хоя. Освен това я чули да го заплашва, че ще го убие. След това тя изхвърчала от ресторанта, като изоставила младия си съпруг, и той се видял принуден да извика такси, за да се прибере у дома.
В единайсет часа същата вечер наследницата се обадила в полицията, разтърсвана от истерични ридания, и съобщила, че в дома ѝ е влязъл крадец, който е застрелял нейния съпруг. Твърдяла, че не си е била у дома по време на убийството. Все пак признала, че се е скарала със съпруга си на вечеря, а след това обикаляла наоколо със симпатичния си мерцедес кабриолет, за да си проясни мислите. Полицията открила счупено стъкло на входната врата, което обяснявало как е влязъл неизвестният крадец-убиец, но от къщата не било откраднато нищо. Наследницата предположила, че нейният съпруг се е изправил срещу крадеца, а крадецът го застрелял и след това избягал от местопрестъплението.