Полицията от самото начало предположила, че жената лъже. Накарали я да им разкаже какво е правила цялата вечер и тя им казала в колко часа е пристигнала в клуба, в колко си е тръгнала и в колко се е прибрала у дома. Не, не била спирала на бензиностанция. Не, не била видяла никой познат. Нямало никакъв начин да докаже, че наистина е прекарала два часа в безцелно шофиране из околността. Но от друга страна, полицията нямала никакъв начин да докаже обратното. За съжаление — поне на полицията, — дамата нямала домашна помощница, която да живее у тях през цялото време, така че евентуално да оспори нейните твърдения. Домашната ѝ помощница-готвачка пристигала всяка сутрин в шест часа, за да приготви закуската, и се прибирала в Тихуана в седем часа всяка вечер.
Когато полицаите я попитали дали е съгласна да ѝ направят изследвания за следи от барут и поискали разрешение да претърсят къщата ѝ, тя започнала да крещи от негодувание, възмутена от мисълта, че според тях е възможно човек като нея да ги излъже, какво остава да убие съпруга си. А после се обадила на своя адвокат — който до този момент се занимавал основно с управлението на нейните финанси — и той на свой ред се обадил на Скот Баркли.
В крайна сметка на наследницата все пак било направено изследване за следи от барут, но резултатите били отрицателни. Криминалистът, който провел изследването, отбелязал, че ръцете и китките на жената са стряскащо зачервени, все едно ги е търкала с телена четка. На нейно име нямало регистрирано огнестрелно оръжие; претърсването продължило няколко дни, но не били открити нито пистолет, нито дрехи със следи от кръв.
От друга страна, богаташката притежавала голямо имение с многобройни допълнителни постройки — бараки за инструменти, беседка, гараж за четири автомобила, парник за орхидеите — и освен това, още по-важно, никак не била глупава. Полицаите били наясно, че в границите на нейния имот има многобройни места, на които можела хитроумно да е скрила оръжието, но така и не го открили. Съвестните полицаи все пак намерили двама свидетели в местния клуб — един сервитьор и една друга гостенка на ресторанта, — които били чули жената да обвинява съпруга си в изневяра и да заплашва да го убие.
Към този момент адвокат Скот Баркли се чувствал доста уверен в успеха си. Обвинението не разполагало с оръжието, с което било извършено убийството, нито с доказателство, че неговата клиентка е била у дома си по времето на убийството, така че не изглеждало особено вероятно да я осъдят. И какво толкова, ако двама свидетели са чули как тя се кара със съпруга си? Съпрузите се карат, а колкото до заплахата, че ще го убие… Е, това е било просто преувеличение.
Но след това увереността на Скот Баркли, че ще спаси клиентката си да не влезе в затвора, изведнъж спаднала до нулата.
Дамата пребивавала в своя дом в Сан Диего горе-долу през половината от времето си. През останалата половина пътувала в Европа, до Хаваите или където си поиска. Но дори не подозирала, че когато я няма, синът на съседите се обажда на приятелката си, също тийнейджърка, и двамата се промъкват тайно в нейното имение, за да се къпят голи в басейна. В нощта на убийството на съпруга ѝ момчето дошло да провери дали тя си е вкъщи с идеята да се обади на приятелката си, ако я няма. И точно в девет часа и четирийсет и две минути вечерта видяло как старата дама излиза от къщата си, като носи нещо в бял найлонов чувал за боклук. Момчето знаело точния час, защото веднага след това се обадило на приятелката си, за да ѝ каже, че тази вечер няма да има голо къпане в басейна, бейби, и часът на обаждането бил записан в паметта на мобилния му телефон. Когато майката на момчето прочела във вестника, че богаташката твърди как е обикаляла на разходка с колата в нощта, в която е бил убит нейният съпруг, момчето казало: „Нищо подобно, мамо. Аз я видях“. И мама, която ненавиждала своята съседка, се обадила в полицията.
По този начин дамата била уличена в лъжа, заради която се отива право в затвора — защото вече била дала показания, че е обикаляла с кабриолета си от девет до единайсет часа вечерта. И полицията разполагала с двама свидетели, които осигурявали мотив за престъплението — а именно изневярата на палавия съпруг със сервитьорката, — и трети свидетел, който можел да потвърди, че жената си е била у дома по времето на убийството.