— Господи — каза Слейд на Скот в онази пиянска вечер в Аспен. — И как успя да я измъкнеш?
— С помощта на един фокусник и неговата прекрасна асистентка — отвърна Скот.
— Какво значи това, по дяволите? — попита Слейд.
— Съжалявам, братче, но не мога дати кажа нищо повече. Но ако някога ти потрябва фокусник, обади ми се.
След като се прибра от Аспен, Дейвид Слейд си направи труда да проучи случая и откри, че наистина беше имало някакъв фокус.
Сервитьорът, който беше чул как наследницата обвинява съпруга си в изневяра и заплашва да го убие, беше мексиканец. Преди да дойде времето за процеса, той беше преминал границата и никога повече не се беше появил. Слейд си помисли, че подобно щастливо съвпадение не е чак толкова изненадващо.
Втората свидетелка беше член на клуба и в онази съдбоносна вечер беше седяла на съседната маса. Преди процеса жената не се беше отклонила и на йота от показанията си за това, което била казала богатата ѝ приятелка. Но след това, по време на самия процес, изведнъж беше развила амнезия. Свидетелката беше заявила пред съда, че не си спомня подсъдимата да е казвала нещо за убийство на съпруга си. В ресторанта било много шумно. Да, може би наистина е чула някакъв разговор за някаква жена в Ла Хоя, но със сигурност не може да го постави в определен контекст. Вестниците от Сан Диего бяха цитирали думите на разярения прокурор, който беше изкрещял пред целия съд: „Ти подиграваш ли се?“.
Яростта на прокурора беше напълно оправдана. Най-важният свидетел на обвинението беше младият поклонник на голото къпане. Младежът беше единственият, който можеше да потвърди, че наследницата е излъгала за мястото, на което е била в нощта на убийството на своя съпруг. А ако не го беше убила тя, защо да лъже? Но точно както и мексиканският сервитьор, тийнейджърът беше изчезнал, преди да дойде време за процеса. Майката на момчето беше изпаднала в паника, обзета от непоколебимото убеждение, че коварната богаташка е платила на някой злодей, за да екзекутира нейното немирно синче.
Един месец след оправдателната присъда — слава богу, че законът не позволява едно и също лице да бъде обвинявано два пъти за едно и също престъпление, — любителят на голото къпане се беше прибрал у дома със слънчев загар, отпочинал и видимо задоволен в сексуално отношение. През последния месец беше изпитал най-страхотното си преживяване. Беше пътувал до Тайланд с една зашеметяваща млада жена на двайсет и пет години, която беше работила като компаньонка, преди да се влюби до полуда в пъпчивия младеж. Нямаше никакви признаци, че момчето и неговата приятелка проститутка бяха напуснали границите на Съединените щати с помощта на валидни международни паспорти, а когато ченгетата се бяха опитали да накарат момчето да им разкаже кой е финансирал това пътешествие до райските плажове, то — по съвет на адвоката си — беше отказало да им отговори.
Беше съвсем очевидно какво се е случило. Или поне за Дейвид Слейд беше така. Някой беше платил на една страхотна проститутка да съблазни зажаднелия за ласки младеж, като му предложи следния избор: да свидетелства в съда или да пътува по света и да открие за себе си всяка поза от „Кама Сутра“. Слейд предполагаше, че сигурно имаше и млади мъже, които щяха да откажат да го направят, но се съмняваше, че самият той би бил един от тях. Другата мисъл, която му хрумна, беше как щеше да излезе много по-евтино да застрелят това момче в тила и да го заровят в плитък гроб, вместо да плащат за въпросната ваканция. И не можеше да спре да си задава въпроса какво щеше да стане с него, ако беше отказало предложението на проститутката.
След като срещу Тоби беше предявено обвинение в съда, Слейд се обади на Скот Баркли в Сан Диего. В продължение на пет минути си поговориха какво правят, как са жената и децата, а след това Слейд премина на въпроса.
— Скот, когато се видяхме в Аспен преди няколко години, ти ми каза да ти се обадя, ако ми потрябва фокусник. Е, сега ми трябва.
Това твърдение беше посрещнато с мълчание.
— Скот — каза Слейд.
— Онази вечер бях доста пиян, Дейвид, и не биваше да ти казвам нищо.
— Скот — повтори Слейд.
Тази единствена дума трябваше да напомни на Скот за дружбата им, която продължаваше вече четвърт век.