— Добре, но това не е въпрос, който съм готов да обсъждам по телефона — отговори най-сетне Скот.
— Можеш да ми пишеш на електронната поща — предложи Слейд.
Преди Скот да успее да отговори нещо на това, Слейд каза:
— Шегувах се, Скот. Стегни се. Ще се видим утре.
На следващия ден Слейд хвана полет до Сан Диего и заведе своя добър приятел на вечеря в „Мортънс“. Слейд изчака, докато не приключиха с вечерята, която включваше две бутилки вино и филе миньон на стойност петстотин долара. Едва когато им поднесоха бренди, той каза:
— Е, Скот, разкажи ми за фокусника.
— В Минеаполис има един адвокат, който се казва Джон Бронсън — започна Скот. — Познавам Джон почти толкова отдавна, колкото и теб. В продължение на няколко години работеше в Сан Диего, преди да се премести в Минесота. Той беше прочел за моето дело — всички жълти вестници пишеха за него — и ми предложи да го посетя, за да поговорим. Каза, че познавал някакви хора, които могат да ми помогнат, но не искаше да обяснява нищо повече по телефона. И така, аз хванах полет до Минеаполис.
Джон ми разказа, че е имал дело, подобно на моето. Не искаше да влиза в подробности, но ми обясни, че обвинението разчитало на свидетелски показания и той използвал услугите на един екип, за който е научил от друг адвокат, за да обърне играта.
— „Да обърне играта“? — повтори Слейд.
— Точно така се изрази. Джон ми каза, че този екип поема поръчки единствено в случаи, когато клиентът разполага с много пари, а обвинението се основава най-вече на свидетелски показания вместо на веществени доказателства като балистичен анализ или изследване на ДНК. Таксата им за клиента на Джон била два милиона.
— Еха! — възкликна Слейд.
— Да, еха — потвърди Скот. — Може ли да си ги позволи твоят клиент?
— Не, но татко му може. Значи, след като си говорил с Бронсън, ти си платил на този екип, за да ти помогне за твоето дело и всичките свидетели, с които си имал работа.
— Няма да говоря повече за моето дело — отговори Скот. — Нито дума. Но ако искаш да се консултираш с тези хора, трябва да се обадиш на един адвокат от Сан Антонио, който се казва Джордж Чавес.
— Чавес — повтори Слейд.
— Да. Кажи му, че искаш да наемеш изключителен съдебен консултант. Използвай точно тези думи: „изключителен съдебен консултант“. Той ще те попита кой ти го е препоръчал, а ти можеш да му кажеш моето име — точно както аз му казах името на Джон Бронсън. Тези хора очевидно работят само с препоръки. Чавес ще те попита какъв е случаят, така че те да могат да си направят проучване и да вземат решение дали искат да се занимават с него. След това може да ти се обадят, а може и да не го направят. — Скот довърши коняка си и добави: — Дейвид, аз те обичам като роден брат и това е единствената причина да ти помогна. И за разлика от Джон Бронсън няма да те таксувам за препоръката. Но трябва да си наясно, братче — ако някога кажеш на някого, че сме водили този разговор, аз ще го отрека, а след това ще посветя остатъка от живота си, за да открия начин да те съсипя.
7
На следващия ден Дейвид Слейд се върна в Ню Йорк и помоли Хенри Розентал да дойде в офиса му в пет часа следобед. Предупреди го да не води сина си или жена си, защото не е в техен интерес да чуят онова, което трябва да обсъдят двамата. Не му каза, че няма доверие на Тоби или Мириам, нито че не му се слушат истерични реакции, но това бяха още две причини да поиска да се срещнат насаме.
Хенри пристигна точно в пет и секретарката на Слейд, която беше на петдесет и няколко, го въведе в кабинета. Слейд си даваше достатъчно ясна сметка за собствената си природа, за да знае, че наемането на привлекателна млада секретарка няма да се отрази добре на брака му. В този момент Слейд нямаше как да знае, че в крайна сметка всичко ще се разпадне именно благодарение на една секретарка на средна възраст.
Слейд попита Хенри дали иска нещо за пиене.
— Не знам за теб, но аз имам нужда от едно питие — каза той.
Освен това едва се сдържа да не добави: „А когато приключим с разговора, ти също ще имаш нужда“.
Хенри прие да изпие един скоч и Слейд наля по един макалън.
— Добре се справи на първото заседание на съда — каза Хенри. — Бях ужасен от мисълта, че няма да пуснат Тоби под гаранция. Вярно ли е онова, което каза за неадекватната очна ставка и манипулираните свидетелски показания?
— За очната ставка беше вярно. Но всъщност нямам представа дали наистина са разрешили на свидетелите да разговарят помежду си, преди да дадат показания на полицията. Така или иначе, това няма значение.