— Няма значение? — повтори Хенри.
— Така както стоят нещата в момента, Хенри, твоят син ще влезе в затвора. Ще го осъдят за убийство в състояние на афект вместо за непредумишлено убийство и ще прекара поне седем години зад решетките. И това, за съжаление, е най-оптимистичният сценарий. Обвинението разполага с четирима надеждни свидетели, които са видели Тоби да застрелва Динунцио, и с още един свидетел, който го е видял да излиза тичешком от бара с револвер в ръка.
Раменете на Хенри увиснаха, сякаш някой му беше изпуснал въздуха.
— Разбирам — каза той. — Тогава за какво искаше да говорим? Дали Тоби да се признае за виновен и да приеме споразумението, което предлага обвинението? Или ми се обади, за да обсъдим твоя хонорар, за който все още не е ставало дума?
— Не, Хенри, не ти се обадих да дойдеш, за да обсъждаме хонорара ми; вярвам, че ще ми го платиш, когато ти изпратя сметката. Но след като повдигна този въпрос, хонорарът ми за работата по едно толкова предначертано дело сигурно няма да бъде повече от сто.
Имаше предвид сто хиляди и Хенри го разбра. Слейд продължи:
— Все пак няма какво толкова да направя, освен да настоявам обвинението да бъде смекчено от непредумишлено убийство на убийство в състояние на афект и след това да се постарая присъдата срещу Тоби да не бъде скандално тежка. Ако го осъдят на шест или седем години в затвора с разрешение да кандидатства за освобождаване под гаранция след четири-пет, аз ще смятам, че съм си свършил блестящо работата по отношение на защитата на твоя син. Единият проблем с присъдата ще бъде свързан с това, че съдът ще бъде склонен недвусмислено да демонстрира, че се отнася със същата строгост към сина на едно заможно бяло семейство, както към бедните младежи от малцинствата. Другият проблем е, че Доминик Динунцио е имал три деца. Най-голямото е на петнайсет години, а най-малкото на осем. Съдът няма да бъде благосклонен.
— Господи — каза Хенри. — Можеш ли да си представиш какво ще стане с Тоби, ако му се наложи да прекара седем години с онези зверове в някой държавен затвор?
— Да, Хенри, за съжаление, мога да си представя.
Слейд за момент се притесни, че Хенри Розентал ще се разплаче. Но той не го направи.
— Значи искаш да кажеш, че в действителност няма какво да се направи за моето момче — каза той. И войнствено добави: — В такъв случай може би трябва да се обърна към друг адвокат.
— Не, Хенри, не искам да кажа това. Поне засега. Защото все пак има една възможна защита, която мога да организирам. Тя ще включва да отидем на съд и да не приемем предложението за споразумение и ще бъде рискована. Но ако постигна успех, Тоби няма да бъде осъден за това престъпление.
— Каква е тази защита? Не разбирам.
— Стратегията ми ще се основава на твърдението, че не Тоби е застрелял Доминик Динунцио. Тоби е бил в бара, за това няма спор. Не само заради показанията на свидетелите, които са го видели там, но и заради вещественото доказателство — пръстовите му отпечатъци по чашата. Но онова, което свидетелите са видели в действителност, е било как Тоби излиза от бара, а веднага след него в бара влиза друг мъж, който наистина много прилича на Тоби, и именно той застрелва господин Динунцио.
— Шегуваш ли се? — попита го Хенри.
— Не, Хенри, не се шегувам. Може би Динунцио е имал някой клиент, който е извършил финансова измама и е решил да му затвори устата. Може би този счетоводител от италиански произход е работил за мафията. Кой знае? Работата е там, че Тоби не е познавал Динунцио и следователно не е имал нито една причина да го застреля. Единственото логично обяснение е, че някой друг е застрелял Динунцио — някой, който наистина е имал мотив да го направи.
— Да, но свидетелите…
— Да, Хенри, точно там е проблемът. Свидетелите. Ако имаше само един свидетел и този свидетел не беше надежден — например възрастна дама със слабо зрение или барман, който пие на работа… Но те са петима. Петима свидетели представляват много завързан проблем.
— Не разбирам. За какво говориш, Дейвид?
— Нека да ти налея още едно, преди да продължим.
Розентал изглеждаше разбираемо объркан, но Слейд не обърна внимание на реакцията му, а му наля още един скоч.
— Следващото нещо, което ще ти кажа, Хенри, трябва да бъде възприемано единствено в хипотетичен смисъл. Ако не говоря хипотетично, и двамата можем да бъдем обвинени в съучастие за организиране на престъпление. Или нещо още по-лошо.
— Съучастие?
— Да, Хенри, съучастие. Трябва да вземеш решение дали искаш да продължа или не.