— Да, искам да продължиш! Той е единственият ми син. Така че престани с тази… прелюдия. Изплюй камъчето!
— Добре, стига да ме разбираш съвсем ясно. — Слейд помълча, преди да продължи: — Хипотетично казано, ако е възможно да се наеме един екип, който може да направи така, че всички тези хора или някои от тях да не свидетелстват в съда срещу Тоби, би ли се съгласил да се възползваш от услугите му?
— Разбира се — отговори незабавно Хенри.
— Не, Хенри, няма да ти позволя да го направиш. Няма да ти позволя да се съгласиш, без да се замислиш както трябва за това, което ти казах току-що. Вече не говорим за Тоби. Вече говорим за теб и мен. Ако продължим по този път, и двамата с теб хипотетично можем да се озовем в затвора.
— Когато казваш, че този екип може да направи така, че тези хора да не свидетелстват в съда, ти искаш да кажеш…
— Казвам само това, което току-що казах, Хенри. Но ти си помисли. Съществуват много различни причини, поради които един свидетел може да не се яви в съда. Може просто да размисли и да реши, че първоначалните му показания не отговарят на истината. Може да не се яви в съда по някаква друга причина, която няма нищо общо с делото. Например някой свидетел може да избяга от страната заради престъпление, което е извършил, и по този начин да не може да даде показания. Няма да кажа нищо повече. Ако продължим по този път, аз няма да упражнявам никакъв контрол върху конкретните действия, които ще предприеме въпросният екип, за да помогне на Тоби.
Хенри кимна. Разбираше всичко. Все пак Хенри Розентал не би се сдобил със значително богатство, ако беше глупак.
— Има и още нещо, което трябва да разбереш, Хенри. Тази защита изисква значителни разходи — много, много повече от сто хиляди.
— Колко?
— Не знам със сигурност, но ще струва поне три милиона. Казаха ми, че този екип е таксувал друг клиент с два милиона долара, но човекът е бил оправдан в съда. Знам със сигурност, че собственият ми хонорар ще се вдигне на един милион.
Хенри повдигна едната си вежда, за да демонстрира колко е шокиран.
— Хенри, има две причини да поискам такава сума: а) защото поемам съществен риск за себе си; и б) защото в такъв случай ще ми се наложи да се потрудя значително по-усърдно, за да осигуря оправдателна присъда за Тоби.
Първата ми задача ще бъде да отложа възможно най-дълго делото. Ако имам възможност да забавя началото с една или две години, ще го направя, защото за една или две години могат да се случат много неща; например една от свидетелките е на осемдесет и шест години, така че може да умре, преди процесът да започне. Друга причина за отлагане ще бъде, че ще трябва да осигуря на този екип достатъчно време, за да си свърши работата.
Освен да отлагам, ще имам и още една задача: да осигуря алтернативен заподозрян за убийството на Доминик Динунцио. Ще ми се наложи да разкъсам целия живот на Динунцио на парчета, за да докажа, че той е имал врагове и един от тези врагове го е убил.
И на последно място, ще трябва да убедя този екип да се заеме със задачата, което съвсем не е сигурно. Те не поемат всички дела, които им се предлагат, и хонорарът за услугите им е толкова висок, че могат да си позволят да отказват предложения, които не им допадат. Затова, преди да продължим нататък, трябва да ми кажеш дали наистина искаш да се заемем с това и дали си съгласен да платиш толкова, колкото ти поискат.
Хенри не се поколеба да отговори:
— Да, съгласен съм. Тоби е разглезено лайно, напил се е и е убил човек, но аз няма да позволя да го измъчват в затвора в продължение на няколко години.
— Това е всичко, което ми трябваше — отговори Слейд.
На следващата сутрин Дейвид Слейд се обади в адвокатската кантора на Джордж Чавес в Сан Антонио, щата Тексас. Слейд каза на Чавес, че има нужда от „изключителен съдебен консултант“ за съдействие по делото „Тобайъс Розентал срещу щата Ню Йорк“. Каза му, че го е препоръчал Скот Баркли. Чавес отговори, че ще предаде това съобщение и ако никой не се обади на Слейд до няколко седмици, Слейд може да приеме, че хората, представлявани от Чавес, не са приели неговото предложение.
— Няколко седмици? — повтори Слейд.
Чавес вече беше затворил.
8
Погребението на Доминик беше през втората седмица на април в църквата „Светото семейство“ в Куинс, а тялото му беше положено в земята в гробището „Маунт Сейнт Мери“.
Беше един от онези дни, в които човек се чувства щастлив от факта, че е жив: температурата беше около двайсет и четири градуса, в лазурното небе нямаше нито едно облаче, пролетните цветя бяха навсякъде. Беше ден, в който човек да отиде на игрището, да се разходи в Сентрал Парк, да си организира пикник — да направи каквото и да е, вместо да гледа как погребват един човек, докато майка му, жена му и децата му плачат за него.