Ако родителите ѝ можеха да бъдат описани с една-единствена дума, тя щеше да бъде „апатични“. Бяха апатични по отношение на работата си, на дома си и на света, в който живееха. Отнасяха се с апатия и към единственото си дете. Когато се замисляше за това, Ела се учудваше, че изобщо е оцеляла като бебе: не можеше да си представи как нейната майка се мобилизира достатъчно, за да ѝ сменя памперсите и да я храни.
Ела беше ужасно слаба ученичка и основната причина за това беше фактът, че не се беше научила да чете почти до седмата си година. Повечето ѝ съученици се бяха научили да четат в детската градина. По-късно тя щеше да разбере, че всички деца, родителите на които не им бяха чели като малки — и в действителност почти не им бяха говорили, — през целия си живот се затрудняват с четенето и овладяването на нови думи. Колкото до математиката, за нея изобщо не можеше да става дума. Ела си нямаше никого, към когото да се обърне, за да ѝ обясни тайнството на делението с остатък.
Но Ела не беше наследила апатията на родителите си. От ранна възраст — още от шестгодишна — тя се чувстваше неудобно. От оценките си и от начина, по който беше облечена и по който говореше. Затова се стараеше — наистина се стараеше — да настигне останалите деца. Освен това Ела имаше и състезателен дух — още една черта, която не беше наследила от мама и татко — и макар че почти никога не печелеше, поне се опитваше.
Животът на Ела се промени, когато стана на четиринайсет години — горе-долу по времето, когато гърдите и хълбоците ѝ започнаха да се забелязват, — защото все пак имаше една област, в която можеше да мери сили със съученичките си: външния вид. Ела беше красиво момиче. С годините нейната майка беше надебеляла, но и преди това не изглеждаше повече от приемливо, а колкото до баща ѝ, той беше откровено невзрачен. Но Ела — с нейната руса коса, сини като метличина очи и съвършено тяло с дълги крака и стегнати гърди… Може да се каже, че не ѝ трябваше много време, за да си даде сметка колко силно я желаят момчетата, и за известно време тя откликваше на желанията им.
Другото предимство на Ела в добавка към красотата ѝ беше едно качество, което рядко се среща у толкова млади хора — обективността. Не знаеше как е станала такава, но притежаваше способността да се поглежда отстрани с безмилостна яснота и трезво да оценява видяното. И точно това направи в деня, когато завърши гимназия.
В деня на дипломирането, на което нито един от двамата ѝ родители не си беше направил труда да присъства, тя внимателно огледа всичките си съученички. Повечето от тях щяха да продължат образованието си, дори и в държавен университет. Щяха да станат учителки или медицински сестри, а може би дори лекари или адвокати. Тези момичета просто сияеха на тържеството и се взираха напред в бъдещето си. А имаше и момичета като Ела — глупави и бедни. Те щяха да станат сервитьорки, фризьорки или продавачки в универсален магазин, да се омъжат за автомонтьор или продавач от сервиза за гуми, да си родят по две-три сополиви деца, да си купят скапана къща и скапана кола и като цяло да се превърнат в родителите на Ела.
Едва след като оркестърът на гимназията изсвири традиционния марш по случай дипломирането, Ела получи просветление. Тя погледна отражението си в изцапаното огледало в спалнята — с тъмносинята роба, смешната плоска шапчица с пискюлче на русата глава и следите от сълзи по лицето. И каза на хубавото момиче, което видя в огледалото:
— И какво ще правиш сега, Ела Сю, да те вземат дяволите?
И ето какво направи тя: седна пред огледалото, както си беше с робата от тържеството, и си направи списък. Беше списък със задачи — неща, които трябваше да направи, и други неща, които в никакъв случай не биваше да прави. Когато приключи със списъка, той съдържаше дванайсет точки.
Точка първа беше: „Да се махна от Калхун Фолс“.
Точка втора беше: „Да се омъжа за богат човек“.
Ела знаеше, че това е единственият начин да се измъкне от блатото, в което със сигурност щеше да затъне бъдещият ѝ живот. Не биваше да остава да живее в Калхун Фолс. Тук всички богати мъже вече бяха заети, а бъдещите богаташи до един познаваха Ела Сю Филдман като тъпото разпуснато момиче от гимназията.