Тя реши, че за да си хване богат съпруг, ще трябва да се преобрази във всички възможни отношения. Щеше да изучава начина, по който се обличаха, говореха и се държаха културните жени. (Това беше точка номер девет от нейния списък: „Да се науча да не съм селянка“.)
Освен това щеше да спре да се нарича Ела Сю Филдман — това беше точка номер пет. Ела винаги беше мразила името си. „Ела Сю“ беше име на селско момиче, а както сама беше написала, тя нямаше да бъде селянка. Колкото до „Филдман“, тази фамилия напомняше за арендатори и селскостопански работници.
Това лято Ела си намери работа в една бензиностанция за тирове на шосе 72. Работеше колкото се може повече часове и прибираше в буркана за бакшиши само половината от своите, така че да не ѝ се налага да ги дели с останалите сервитьорки. И не похарчи нито цент за себе си през цялото лято — нито за дрехи, нито за забавления, нито дори за по един джойнт, с който да се отпусне малко. До септември беше спестила две хиляди и осемстотин долара — достатъчно, за да плати наема за първия (и последния) месец на един евтин апартамент в Чарлстън и да си купи някои от нещата, от които щеше да се нуждае.
Беше избрала Чарлстън в Южна Каролина по простата причина че ѝ трябваше град с прилично население — достатъчно голямо, за да съдържа значителен брой богати неженени мъже, но и не толкова голямо, за да потъне в него като поредното красиво момиче сред един милион други като нея. В никакъв случай например нямаше намерение да замине за Лос Анджелис, където на всеки ъгъл имаше по една потенциална кинозвезда. Но точка номер четири от нейния списък гласеше: „Да не се забърквам с женен мъж, независимо колко е богат“. Каквото и да прави, нямаше да се превърне в празноглавата любовница на някой женен тип.
Ела замина за Чарлстън с колата на баща си, която открадна за тази цел. Много пъти се беше случвало да не се прибира по цяла нощ, затова предположи, че може би ще минат няколко дни, преди нейните родители да се сетят, че не е останала да преспи в къщата на някое момче и е взела колата. А се съмняваше, че полицаите от Чарлстън ще се престараят, за да открият една открадната тойота корола от Калхун Фолс.
Причината да открадне колата не беше превозът до Чарлстън — можеше да си хване автобуса, а фактът, че колата ѝ трябваше, за да си търси работа. Това беше точка трета от нейния списък за началото на новия ѝ живот: каква работа да си намери. Знаеше, че ще може да си намери работа като стриптийзьорка, преди да мигне, и ще получава повече пари, отколкото като сервитьорка, но нямаше намерение да го прави. Ако някой богат мъж се запознае с жена в стриптийз бар, най-вероятно няма да си помисли, че тя е идеална за съпруга. Освен това не искаше да работи като сервитьорка в заведение, подобно на онова на бензиностанцията за тирове в Калхун Фолс, където беше изкарала лятото. Бензиностанциите, закусвалните и семейните ресторанти не бяха места, в които се хранят богати мъже. Планът ѝ беше да си намери работа в някой от онези ресторанти, които са отбелязани с четири символа за долар в рецензиите в списанията. Ако в Чарлстън изобщо имаше ресторант, който беше отбелязан с пет такива символа, тя щеше да кандидатства за работа там.
Две седмици след като пристигна в града, тя започна работа като сервитьорка в най-ексклузивния яхтклуб в Чарлстън.
Ела изучаваше облеклото на жените, които посещаваха яхтклуба, и се сдоби с каталози на „Мейсис“, „Сиърс“ и „Таргет“ — места, от които можеше да си позволи да пазарува, когато имаше намаление. С внимателно планиране успя да се снабди с три костюма, които можеше да носи в скъпи ресторанти и барове. Всички избрани дрехи подчертаваха краката и фигурата ѝ, но нито една от тях не крещеше: „Аз съм евтина пачавра“. Освен това си купи два чифта бикини и два сутиена — с намаление от 40 процента — от „Викторияс Сикрет“. Ако в живота ѝ се появеше подходящ мъж и тя му позволеше да ѝ свали роклята, искаше да изглежда също толкова добре и по бельо.
Другото нещо, което направи в Чарлстън, беше официално да си смени името — което се оказа изненадващо лесно. Името ѝ вече не беше Ела Сю Филдман. Казваше се Ела Филдс. Реши, че звучи изискано.
Години по-късно, когато си спомняше какво е направила, тя си даваше сметка колко забележително е било. Винаги беше знаела, че не е глупава; просто не беше имала нито един човек в живота си, който да ѝ посочва правилния път. Но не беше позволила да се превърне в жертва. Не беше позволила на обстоятелствата в живота да ѝ диктуват какъв човек ще стане. Колкото и да беше млада, Ела Филдс беше разработила план за себе си и след това неумолимо го беше изпълнявала.