— Как се казваш?
— Дейвид, действително ли мислиш, че ще ти кажа истинското си име? Така или иначе, не ми се обаждай. Изпращай ми съобщения. В днешно време никога не можеш да бъдеш сигурен кой подслушва телефонните обаждания. Ако трябва да говорим, изпрати ми съобщение и ще си организираме среща. Но няма да се срещаме много често. Не е нито в наш, нито в твой интерес да ни виждат заедно.
На този лист има инструкции за най-добрия начин да ни прехвърлиш парите. Имаме богат опит в това и ти предлагаме да ги следваш буква по буква. Ако го направиш по начина, по който предлагаме, ще бъде най-безопасно както за теб, така и за Хенри Розентал. Основната идея е да преведеш парите на посочената сметка. След като ги получим, ние ще направим така, че да изчезнат оттам.
Тя се изправи от мястото си.
— Мисля, че това е всичко засега. Аз ще се свържа с теб, но както ти казах, няма да се случва много често. Не очаквай от мен редовни доклади докъде сме стигнали.
Жената се отдалечи и той я проследи с поглед.
Запита се дали тя спи с партньора си от екипа. Но който и да беше той и дори тя да не спеше с него, този мъж беше извадил късмет.
11
Четиринайсет години по-рано
Чарлстън, Южна Каролина, май 2002 г.
Ела Филдс се запозна с Бил Кантуел в яхтклуба.
Той седеше на една маса с жена, която беше на неговата възраст, и една по-възрастна двойка. Мъжът и жената бяха на шейсет и няколко години, бяха женени и бяха членове на клуба. Ела ги беше обслужвала преди; жената си падаше малко сноб, но съпругът ѝ беше приятен човек.
Жената с Бил беше към трийсет и няколко. Беше стройна и привлекателна, но не беше кралица на красотата. Колкото до Бил — е, поне според Ела той беше страхотно парче. Беше висок, може би около сто осемдесет и осем сантиметра, и добре сложен — с мускулести ръце и силни китки. Имаше гъста тъмна коса, съвършено прав нос, топли кафяви очи и трапчинка на брадичката. Напомняше ѝ на онзи актьор от старите филми, Джеймс Гарнър.
Всички си поръчаха по един коктейл „Маргарита“, Бил извади портфейла си и подаде на Ела кредитна карта „Виза“. Тя забеляза, че часовникът му е „Ролекс“.
— Отворете ни сметка, моля — каза той.
Другият мъж възрази:
— Ей, Бил, няма нужда. Вече плати всичко останало днес. Освен това аз съм член на този клуб, за бога.
— Не, не, настоявам — отвърна Бил. — Оценявам това, че ме разведохте и ми помогнахте.
Ела се върна до бара, за да направи поръчката, но преди да подаде кредитната карта на бармана, прочете името на нея. Уилям С. Кантуел.
Ела сервира напитките и един поднос с ордьоври и двайсетина минути по-късно Бил стана от масата и се приближи до нея. Тя стоеше в края на бара, където барманът подреждаше готовите питиета.
Бил се усмихна — усмивката му беше фантастична, със съвършени бели зъби — и каза:
— Останалите си мислят, че поръчвам следващите питиета, което и правя, но освен това искам да те помоля за една услуга, ако нямаш нищо против.
Тя повдигна едната си вежда, вместо да му отговори.
— Искам да сервираш напитките, но след около пет минути да се върнеш на масата и да кажеш: „Вие ли сте Бил Кантуел? Секретарката ви търси по телефона на рецепцията и настоява спешно да говори с вас“. Ще запомниш ли?
— Брей — каза саркастично Ела. — Ще се опитам.
Тонът ѝ сякаш искаше да каже: „Толкова глупава ли ти изглеждам?“.
Бил се усмихна.
— Извинявай. Ще го направиш ли за мен, моля те?
— Естествено — отвърна тя.
Вече беше забелязала, че не носи венчална халка, а обувките му бяха марка „Мефисто“ — общо взето, най-скъпите неофициални обувки на пазара.
Тя им сервира напитките и пет минути по-късно, както я беше помолил, се доближи до неговата маса.
— Вие ли сте Бил Кантуел? — попита тя.
— Да — отговори той, като се преструваше на озадачен.
— Секретарката ви търси по телефона и казва, че е спешно.
Бил извади мобилния си телефон и погледна дисплея.
— Дявол да го вземе, не съм го чул.
Младата жена с него се обърна към Ела и подозрително я попита:
— Откъде разбрахте, че той е Бил?
Бил понечи да отговори, но преди да го направи, Ела каза:
— Секретарката му е обяснила на рецепционистката, че е много хубав мъж, с тъмна коса и трапчинка на брадичката.
— Е, със сигурност е хубав мъж — отговори по-възрастната жена на тяхната маса, като потупа Бил по ръката.
Придружителката на Бил само се намръщи.
— Ще отида да видя какво иска — каза Бил и стана.