Ела се върна на бара и взе поръчката за друга маса. Видя как Бил се върна при своята компания и заговори нещо по такъв начин, все едно се извиняваше, че му се налага да ги остави. После той се приближи до Ела.
— Благодаря ти. Нека да си взема кредитната карта, но сметката да остане отворена, а освен това си изтегли двайсет процента бакшиш. Това също е за теб.
Той остави една банкнота от петдесет долара на бара, точно до ръката ѝ.
— Така няма нужда да ги делиш с останалите сервитьорки.
Ела остана впечатлена от този жест. Мъжът определено не беше стиснат. Той се обърна да си върви, но после отново я погледна.
— Трябва да ти кажа, че си една от най-красивите млади жени, които съм виждал.
След той това си тръгна.
Ела не знаеше как точно да го изрази, но мъжете винаги ѝ казваха колко е красива и когато го правеха, това неизменно беше прелюдия към опит за свалка. Но по някакъв начин с Бил Кантуел не беше така. Той просто беше изложил един факт и беше споделил наблюдението си; не се беше опитал да я съблазни. Все едно просто беше оценил нейната красота и искаше тя да разбере. Какъвто и да беше случаят, тя го хареса и адски се надяваше да го види отново.
Желанието ѝ се сбъдна.
На следващата вечер Бил Кантуел мина през яхтклуба. Този път беше облечен с лек сив костюм със синя риза и вратовръзка в комбинация от няколко цвята, която въпреки това подхождаше съвършено на сакото и ризата му. Ако се съдеше по начина, по който му стоеше сакото, Ела беше готова да се обзаложи, че струва цял куп пари, а освен това почти не се съмняваше, че вратовръзката е „Армани“. Откакто беше напуснала Калхун Фолс, тя се беше превърнала в доста сериозен познавач на мъжката мода.
— Ето те и теб — каза той.
Харесваше ѝ как се набръчква кожата покрай очите му, когато се усмихваше.
— Ако не беше на работа тази вечер, сърцето ми щеше да бъде разбито.
— „Разбито“? — повтори тя подчертано недоверчиво.
— На работа ли си в събота? — попита той.
— Не — отговори тя.
Всъщност беше, но щеше да се обади и да каже, че е болна, ако се наложи. Откакто беше започнала работа в яхтклуба, не беше отсъствала нито един ден.
— Добре. С една друга двойка ще отидем до остров Палмс. Смятаме да прекараме целия ден там: ще тръгнем към десет, по пътя ще пием мимози, ще обядваме на острова, ще направим малко шопинг и ще се приберем към седем-осем часа вечерта. На пристанището ме чака яхта, с която ще пътуваме. — Той се усмихна. — Яхтата е фантастична — дванайсетметрова, с всички екстри.
Искаше ѝ се да отиде — наистина ѝ се искаше, — но си имаше правила и тя не беше готова да ги наруши само защото този мъж ѝ се струваше интересен.
— Бих искала да дойда, но всъщност не те познавам. Може да си женен.
Той се засмя.
— Вече не съм. Бях женен веднъж. Бях на двайсет и две и не знаех в какво се забърквам. Нямам и деца.
Ела не беше сигурен, че този отговор ѝ допадаше — особено онази част от него, в която мъжът казваше как не е знаел в какво се забърква. В какво си беше мислил, че се забърква? Освен това ѝ се искаше да го попита на колко е сега. Предполагаше, че е на трийсет и четири или трийсет и пет, но вместо да го попита за възрастта, тя каза:
— Имаш ли нещо против да ми кажеш с какво се занимаваш?
— Ами завършил съм право, но не го практикувам. Не се опитвам да се изкарам по-мистериозен, отколкото съм, но като цяло уреждам някои неща в помощ на други адвокати.
— Уреждаш неща?
— Да, и за съжаление, не нося със себе си три препоръчителни писма от различни източници. Така че просто ми кажи — ходи ли ти се на разходка с яхта? Нямам никакво намерение да те отвличам и да те продавам като бяла робиня.
Ела забеляза, че той започва да става леко нетърпелив от нейното отношение, а тя не искаше да провали тази възможност.
— Добре — каза тя. — Звучи забавно. Ще се срещнем на пристанището в десет.
Не искаше той да я взема; искаше да разполага с колата си на място, за да може да си тръгне веднага след като се върнат на пристанището, ако поиска да го направи.
— Как се казва яхтата? — попита тя.
— „Рискове на играта“. Намира се на кей „Би“ на пристанището.
— „Рискове на играта“?
— Ами, да, нали се сещаш. Играта носи рискове, но казиното винаги печели.
Ела не се сещаше. Никога през живота си не беше влизала в казино.
— Според прогнозата времето ще бъде чудесно — каза Бил. — Вземи си бански костюм, ако искаш, но се облечи спортно за шопинга и обяда. Ако стане хладно или завали, на яхтата има дъждобрани и якета, така че няма нужда да носиш нищо подобно. Ще се видим в събота.