Той отново се усмихна и тя почувства как сърцето ѝ направи салто.
След като той си тръгна, тя едва не получи пристъп на паника. Беше на деветнайсет години и никога не се беше качвала на яхта — нито дори на лодка с гребла, кану или ферибот. Запита се дали няма да ѝ стане лошо. Нямаше ли да е страхотно да започне да повръща през борда на тази луксозна яхта?
Освен това трябваше да обиколи магазините. Имаше бански костюм, който беше носила през последните две години в гимназията и не се съмняваше, че все още ще ѝ става. Проблемът беше, че изглеждаше евтин — защото беше. Значи преди събота трябваше да си купи бански, както и подходящо облекло за яхтата. Шорти, хубава блузка, някакъв лек пуловер и симпатични гуменки. Може би и шапка с козирка. Тази малка разходка с лодка щеше да ѝ струва поне двеста долара. Адски се надяваше този мъж да си струва всичко това.
Ела пристигна на пристанището по-рано, около девет и половина, и намери кея, където беше яхтата, но не отиде направо там. Не искаше да създава впечатление, че няма търпение да потеглят. В десет без пет се доближи, без да бърза, и я видя: „Рискове на играта“. Точно както беше казал Бил, яхтата беше великолепна: с елегантен лъскав бял корпус, блестящи месингови перила на палубата и палуба от полирано дърво. Имаше външен мостик, така че да може да се управлява отвън или от кабината в зависимост от времето, както и сума ти антени и други устройства, които според Ела сигурно бяха сонарни или радарни апарати. Имаше и палуба за гости с навес.
Но на яхтата не се виждаше никой.
— Ехо? — подвикна тя.
Миг по-късно Бил подаде глава от една вратичка, за която по-късно разбра, че се казва „люк“.
— А, ти вече си тук — каза той. — Заповядай на борда.
Беше облечен с бели шорти — и имаше хубави мускулести крака, — избеляла червена риза с къс ръкав и мокасини на босо.
— Пати и Брайън би трябвало да пристигнат всеки момент. Искаш ли една мимоза?
— Ами добре — отговори тя, но възнамеряваше да я пие съвсем бавно.
Не знаеше дали няма да ѝ стане лошо, но не се съмняваше, че алкохолът в десет часа сутринта няма да ѝ помогне особено.
Той понечи да ѝ подаде чашата, но после отдръпна ръка и каза:
— Имаш право да пиеш алкохол, нали?
Тя си помисли да го излъже. Смяташе, че ще може да мине за двайсет и една годишна, защото обикновено не ѝ искаха лична карта, когато ходеше в баровете. Предполагаше, че една от причините беше фактът, че повечето бармани предпочитат около тях да има красиви млади жени. Освен това Чарлстън беше от онези градове, в които хората са склонни да си затварят очите за някои дребни и невинни прегрешения. Когато все пак ѝ се налагаше да покаже лична карта, използваше несръчно изработен фалшификат, с който се беше сдобила през последната година от гимназията и вършеше работа в 99 процента от случаите.
Но тя реши да не лъже. Ако имаше някакво бъдеще с този мъж, не искаше да го започва точно с тази лъжа.
— На деветнайсет съм — каза тя.
— Господи — каза той. — Все едно съм те взел от детската градина.
Но Ела забеляза, че това не му беше толкова неприятно. За да смени темата, тя каза:
— Яхтата е много красива. Твоя ли е?
— Не, по дяволите. Никога не бих си купил яхта. Нещо винаги се поврежда и трябва да се поправи, а освен това повечето собственици ги използват само три-четири пъти в годината. Просто я взех под наем, за да те впечатля.
— Е, впечатлена съм — каза тя и наистина беше. — Къде е къщата ти в Чарлстън?
— Нямам къща в този град. Живея в…
Но после той спря и се провикна към една двойка, която беше застанала на кея.
— Ехо, здравейте! Закъснявате за коктейлите. Заповядайте на борда.
Но Ела продължаваше да разсъждава върху факта, че той не живее в Чарлстън, и първоначалната ѝ реакция беше: „Това не е добре“.
— Виж — обърна се той към нея. — Ще продължим по-късно. Но се налага да те предупредя, че по време на това пътуване ще трябва да си поговоря с Брайън. Опитвам се да го убедя да направи нещо за мен. Така че просто се забавлявай, а след това ще си поприказваме повече, защото аз го искам наистина. Но сигурно ще бъде по пътя обратно. Можеш да ми помогнеш да управлявам яхтата.
Брайън и Пати бяха симпатична двойка. Брайън беше на възрастта на Бил, на около трийсет и пет години. Пати беше дългокрака, червенокоса и с толкова зелени очи, че просто нямаше как да не носи контактни лещи. Беше по-голяма от Ела, може би на двайсет и пет. Всички започнаха да пият мимози — Ела още беше на първата, която ѝ беше дал Бил — и да си бъбрят за времето, колко ще е забавно на остров Палмс и за невероятната яхта на Бил.