Когато излязоха в открито море, Бил и Брайън се качиха на външния мостик, а Ела и Пати извадиха шезлонги и седнаха на палубата за гости на кърмата. След няколко минути Пати си съблече шортите и тениската и остана по миниатюрни яркосини бикини. Ела направи същото, като остана доволна, че има по-хубаво тяло от Пати.
Беше разбрала, че Пати работи като секретарка в съда, а Брайън е полицай от отдел „Убийства“. Бил ѝ беше казал, че е завършил право, но не практикува като адвокат, и тя се запита какво ли се опитва да убеди Брайън да направи за него.
По едно време чу гласа на Бил от мостика да казва на Брайън: „Гледай да не те види някой“. После Бил донесе по още една мимоза на Ела и Пати. Когато я видя по бикини, той я огледа от главата до петите, без да се преструва, че не преценява как изглежда тялото ѝ, и отбеляза:
— Еха.
Денят се оказа прекрасен. Не само времето беше съвършено, но и на Ела не ѝ стана лошо на яхтата. Обядваха в някакво скъпо място с чадъри и маси навън — Бил плати цялата сметка, — а после Ела и Пати отидоха на шопинг, докато Бил и Брайън седнаха в една бирария с пивоварна, за да опитат местното производство. Пати си купи сандали, които изглеждаха така, все едно ще се разпаднат след месец, както и някаква огърлица от мъниста, която според Ела изглеждаше твърде евтино. Ела не си купи нищо. Беше момиче, което пазарува от разпродажби, и нямаше никакво намерение да плаща раздутите цени, с които посрещаха наивните туристи.
Когато потеглиха обратно към Чарлстън, Брайън и Пати седнаха на палубата за гости и скоро се унесоха в сън. И двамата бяха подпийнали, особено Брайън. Ела се зарадва, че Бил изобщо не изглеждаше пиян и очевидно се беше контролирал. Искаше ѝ се да се омъжи за богат мъж и предпочиташе да не се омъжва за пияница, въпреки че не го беше включила като точка в списъка си.
Тя застана до Бил на мостика, докато той въртеше руля, и след като излязоха от пристанището, той каза:
— Добре, нека разпитът да започне сега.
— Разпит? — повтори тя. — Не съм те разпитвала.
Но в действителност беше правила точно това и сега се подразни, че той беше забелязал.
— Просто изпитвам любопитство — добави тя.
— Какво искаш да знаеш?
— Ами ти спомена, че не живееш в Чарлстън. Къде живееш тогава?
— Казах, че нямам къща в Чарлстън. Но точно в момента живея тук — в една къща под наем на крайбрежната ивица, ще ти хареса. Предполагам, че ще остана около една година.
— Една година? Не разбирам. С какво точно се занимаваш и къде ще отидеш след това?
— Сложно е да се обясни с какво точно се занимавам. Както ти казах, по образование съм адвокат, но вече не практикувам право. В интерес на истината, ми отнеха разрешителното — и това сигурно беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
Опа, помисли си отново Ела. „Отнеха ми разрешителното“ не звучеше добре.
— В момента помагам на други адвокати, които работят по трудни дела.
— Как точно им помагаш?
— Зависи от делото. Сложно е, както вече ти казах, но ако някой адвокат има нужда от известна помощ, понякога се свързва с мен, ако може да си позволи услугите ми. И това, с което се занимавам в момента, е адски по-добре платено от работата като адвокат.
— Непрекъснато повтаряш колко е сложно, все едно съм прекалено руса и глупава, за да го разбера.
Ела се опита да го каже уж на шега, но в действителност беше започнала да се ядосва.
— Изобщо не смятам, че си глупава. Просто няма как да ти разкажа подробности за това, с което се занимавам. Нали си чувала за клаузата за поверителност между адвокати и клиенти? Е, това се отнася и до мен.
По-късно Ела щеше да разбере, че истинската причина нямаше нищо общо с клаузата за поверителност между адвокати и клиенти. Бил просто не искаше да признае на момичето, с което се беше запознал току-що, че е престъпник.
Три месеца след първата им среща Ела вече живееше с Бил Кантуел.
Едно от нейните правила беше да не се влюбва — любовта не беше изискване за брака, — но тя го беше нарушила. Просто се беше влюбила в този проклетник, нямаше какво да направи по този въпрос, и освен това виждаше, че той също е влюбен в нея.
В много отношения Бил беше идеалният партньор. Беше богат. Беше забавен. Беше страхотен в леглото. И тя научаваше толкова много от него. Въпреки всички усилия, които полагаше, за да се усъвършенства, Ела си даваше сметка, че не беше културна и образована, а тъй като Бил беше по-възрастен от нея, имаше висше образование и беше обиколил света, той непрекъснато я учеше на нещо и го правеше по такъв начин, че да не я кара да се чувства като глупачка.