Нямаше представа точно колко печели той, но колкото и да беше, явно беше много. Бил Кантуел не пестеше пари. За нищо. Наемът за къщата му на крайбрежната ивица беше осем хиляди долара на месец. Караше скъпи коли на лизинг: мерцедес кабриолет, когато времето беше хубаво, и високопроходим кадилак, когато не беше толкова хубаво. Костюмите му бяха шити по поръчка. Ела остана зашеметена, когато разбра, че понякога си поръчва обувки ръчна изработка от Италия. Когато беше в настроение, той пръскаше пари за спа уикенди, масажи и маникюри. Два пъти ходиха със самолет до Ню Йорк, защото градът му харесваше и искаше да гледа някои нови представления на Бродуей.
По отношение на нея самата беше изключително щедър. След като тя се премести да живее при него, той нямаше как да не забележи състоянието на гардероба ѝ: колко малко дрехи притежава и колко евтини са повечето от тях. Без да я накара да се почувства неудобно, той просто каза, че тя заслужава един подранил коледен подарък и това ще бъде чисто нов гардероб. Същия ден обикаляха магазините от десет сутринта до девет вечерта и според нея той похарчи поне пет хиляди долара. Ела не знаеше какво ще стане в бъдеще, но ако не останеха заедно, поне щеше да има достатъчно дрехи, за да си намери друг мъж.
След като поживяха един месец заедно, той я убеди да напусне работа. Не му се наложи да я притиска дълго. Графикът му беше хаотичен, често не излизаше от дома си по няколко дни поред и искаше тя да бъде с него, когато е свободен.
— А какво ще правя по цял ден? — попита го тя.
— Представи си, че си вземаш отпуска, за да работиш върху себе си — отговори той.
Тя беше чувала за тази практика, но никога не беше чувала за някоя сервитьорка, която да си позволи нещо подобно.
— Използвай това време, за да се образоваш. Чети. Посещавай галерии и музеи. Запиши се на няколко курса в университета, ако си намериш интересни предмети. И още нещо, което определено ще трябва да научиш: да играеш голф.
Бил беше много запален по голфа и искаше тя да се научи да играе, за да могат да ходят заедно. Купи ѝ комплект скъпи стикове „Пинг“, съобразени с нейните мерки, и в продължение на един месец тя всеки ден ходеше на уроци при професионален треньор на близкото игрище. С изненада откри, че е доста добра — треньорът казваше, че има естествен талант, — и след няколко месеца вече беше в състояние да играе голф заедно с Бил, без да го бави прекалено на игрището.
Колкото до онова, с което се занимаваше той, тя все още не знаеше какво точно беше то и беше взела решение поне засега да не го притиска на тази тема. Той продължаваше да твърди онова, което ѝ беше казал още първия ден, когато се разходиха с яхтата до остров Палмс — работата му е да помага на един адвокат за трудно дело. Но Ела не беше наясно как точно му помага. Понякога по цели дни той не се занимаваше с нищо, което да изглежда свързано с работата му. В други дни сядаше на верандата с изглед към плажната ивица и говореше с часове по телефона или проучваше нещо в интернет.
Имаше няколко случая, в които отсъства по два-три дни, както и многобройни вечери, когато излизаше по тъмно и не се прибираше у дома до рано сутринта. Тя изобщо не се тревожеше, че може да ѝ изневерява — беше напълно убедена, че той все още е запленен от нея, — но нямаше никаква представа с какво се занимава през тези нощи. Една сутрин го откри на верандата, където се взираше в океана. Беше отсъствал в продължение на два дни и явно се беше прибрал, докато тя все още бе спяла. Изглеждаше ужасно: изтощен и небръснат — но освен това изглеждаше разтърсен от нещо, все едно беше преживял някакво събитие, което го беше изплашило до смърт. Каквото и да се беше случило, трябваше да минат няколко дни, преди отново да заприлича на себе си.
В крайна сметка, точно както подозираше Ела, в отношенията им настъпи моментът за първата сериозна криза.
— Работата ми в Чарлстън приключи — заяви един ден Бил.
Беше декември, но времето беше ясно и топло — по-скоро като през есента, отколкото като през зимата. Двамата седяха на верандата на дървени столове един до друг, така че да гледат към океана. Откъм водата се носеше едва доловим бриз, само колкото да разроши косата на Бил, и той изглеждаше загорял от слънцето и… ами тя не можеше да се сети за по-точна дума от „страхотен“.