Самата Ела се зае да посети жилищата на свидетелите. Джак Морис, барманът, живееше в порутена сграда на пет етажа без асансьор в Бруклин. Сервитьорката, Кейти Толивър, също живееше в Бруклин в друга подобна съборетина. Ела, която беше работила като сервитьорка, не можеше да си представи как можеха да си позволят да живеят в Ню Йорк барманите и сервитьорките — дори в такива дупки, в които живееха Джак и Кейти. Едмундо Ортис, помощник-сервитьорът, живееше в комплекс за настаняване на социално слаби граждани в Куинс, който се казваше „Астория“. Комплексът не беше място, което Ела би посетила по тъмно.
Останалите двама свидетели явно разполагаха с повече средства. Старата дама, Естер Бърман, живееше в луксозен дом за възрастни хора в западната част на Манхатън, недалече от Ривърсайд Драйв, до брега на река Хъдсън. Рейчъл Куин, която разчиташе на сайтове за запознанства, живееше във висок жилищен блок с портиер в източната част на Манхатън, близо до музея „Гугенхайм“.
Една седмица след като беше поръчала проучването, от Далас пристигна дебел плик на „ФедЕкс“ и Ела веднага разбра как може да се справи с бармана Джак Морис. Задачата щеше да бъде съвсем лесна. Освен това вече си представяше приложима стратегия за сервитьорката и сервитьора. Нито един от тримата не разполагаше със средства, а това ѝ осигуряваше повече варианти за действие. Рейчъл Куин обаче се оказа фрашкана с пари, както и възрастната дама, Естер Бърман. Състоянието на Естер възлизаше на около два милиона долара, а Рейчъл изкарваше почти по четиристотин хиляди годишно в правния отдел на един финансов фонд.
Ела не откри нищо в получената информация за Рейчъл Куин, от което да се възползва, и достигна до заключението, че почитателката на сайтове за запознанства ще се окаже сериозно предизвикателство. Колкото до възрастната дама, Ела виждаше един възможен вариант за действие, но щеше да бъде рисковано. Наистина рисковано. От друга страна, човек не може да очаква да получава по два милиона долара на поръчка, ако не поема рискове — нещо, с което Бил сякаш невинаги беше наясно.
Същата вечер Ела отиде в „Макгилс“ — на местопрестъплението — и седна на бара. Носеше черна перука върху късата си руса коса, както и очила с дебели черни рамки. Роклята ѝ беше модният еквивалент на чувал от зебло, а под нея се виждаха големи очукани кубинки. Беше си сложила обикновена златна халка, не онази, която ѝ беше подарил Бил. Тя стовари на съседното място една дамска чанта с размерите на неголям моряшки сак и отвори пред себе си вестник „Ню Йорк Таймс“ на финансовите страници. С други думи, Ела направи всичко, за което се сети, така че никой да не си помисли да я сваля.
Джак Морис беше зад бара и приготвяше мартини със синьо кюрасо, облечен с черен панталон, бяла риза и черна папийонка. Беше почти седемдесетгодишен и кожата му беше набръчкана като на заклет пушач. Беше добър барман. Разговаряше с клиентите си, ако бяха в настроение за това, но ги оставяше на мира, ако не бяха. Приготвяше напитките бързо и никога не наливаше повече от необходимото, което сигурно радваше собственика на „Макгилс“. И си прибираше от бакшишите.
Ела правеше същото, когато работеше по заведенията, така че да не ѝ се налага да разделя всичките си постъпления с колегите. Морис беше внимателен и не проявяваше излишна алчност. Ако някой клиент оставеше на бара три банкноти по един долар, той сръчно прибираше едната, оставяше другите две в общия буркан и първо се уверяваше, че сервитьорката няма да го види, преди да пъхне първата банкнота в джоба си. Веднъж един пияница му остави бакшиш от двайсет долара, вероятно погрешка, и банкнотата от двайсет долара по вълшебен начин се превърна в банкнота от пет долара. Ела се зарадва, че Джак Морис е мошеник и крадец.
После се загледа в Едмундо Ортис, когато той довлече два чувала с лед в бара и ги изсипа в открития хладилник, където държаха бутилките с бира. Движенията на Ортис бяха бързи и сръчни и Ела беше готова да се обзаложи, че е страхотен служител — и вероятно за разлика от Джак Морис е честен. Не видя Кейти Толивър. Сервитьорката беше ниска пълна блондинка на четирийсет и няколко години. Определено не беше онази, която търсеше. Ела се запита дали Кейти имаше свободна вечер, или се беше обадила, че е болна.