Докато седеше на бара, Ела огледа помещението. Сред материалите, изпратени от Дейвид Слейд, имаше и една скица, на която беше отбелязано къде бяха седели всички свидетели в момента на убийството, и Ела я беше запомнила наизуст.
Рейчъл Куин беше седяла близо до входната врата и масата ѝ беше на около двайсет метра от мястото, където беше седял Доминик Динунцио. Проблемът — от гледна точка на защитата — беше в това, че Тоби беше минал тичешком право покрай масата на Куин, преди да избяга от бара. Вратата на кухнята беше на метър и половина от масата на Куин и именно там беше стоял Едмундо Ортис със своя поднос, когато покрай него на бегом беше минал Тоби с оръжие в ръка. Всичко това означаваше, че Тоби се беше намирал на разстояние от един метър както от Куин, така и от помощник-сервитьора, преди да излезе навън, а това изобщо не беше добре. Ела не се тревожеше особено за помощник-сервитьора, но Рейчъл Куин отново щеше да представлява голямо предизвикателство.
Самият бар, до който бяха стояли Джак Морис и Кейти Толивър в момента на убийството, се намираше на около двайсет метра от масата на Динунцио. Заради оскъдното осветление в помещението и двамата — Джак и Кейти — можеха да заявят, че вече не са толкова сигурни кого са видели. И когато Ела приключеше работата си с тях, точно това щяха да твърдят.
Възрастната дама, Естер Бърман, беше съвсем друга история. В действителност Естер беше седяла на първия ред. Мястото ѝ беше само на три метра от масата на Динунцио и тя ясно беше видяла Тоби, когато беше застрелял счетоводителя — точно както беше казала на полицаите, които я бяха разпитали, — и без никакъв проблем го беше разпознала на очната ставка.
Така че, за голямо съжаление, Естер… Ами Естер просто трябваше да си отиде.
13
Четиринайсет години по-рано
Чарлстън, Южна Каролина, декември 2002 г.
— Добре — каза Бил, докато двамата седяха на верандата в Чарлстън. — Ще ти кажа с какво се занимавам.
— Радвам се — каза Ела.
Но всъщност беше толкова притеснена, както онзи път преди три години, когато още беше само на шестнайсет и не ѝ беше дошло навреме — макар че онова се оказа фалшива тревога.
— Както вече споменах, оказвам съдействие на адвокати в съдебни процеси — каза Бил.
— Но аз не знам какво означава това — каза Ела.
— Ако спреш да ме прекъсваш, ще ти кажа. — Той се усмихна, за да смекчи думите си. — Да кажем, че някой човек е блъснал друг човек с колата си, избягал е оттам и след това е бил заловен от полицията. И да предположим, че в този конкретен случай е имало трима свидетели, които са го видели да извършва това престъпление. Свидетелите са запомнили регистрационния номер на колата му или може би шофьорът е излязъл за малко от колата си и те могат да го разпознаят. Дотук ясно ли е?
Тя наистина се дразнеше, когато ѝ говореше по този начин, все едно не беше в състояние да следи потока на мисълта му, но само кимна.
— И така, адвокатът на този човек може да ми се обади, за да му помогна. Това ще означава да се погрижа тримата свидетели да не се явят в съда. Или, ако го направят, да кажат как са се объркали и всъщност не могат да разпознаят шофьора.
— Какво точно направи? — попита Ела. — И престани да се преструваш, че това е някакъв хипотетичен случай.
Бил ѝ се усмихна леко в знак на разкаяние, сякаш искаше да си признае, че го е хванала.
— Всъщност това беше първата ми поръчка и се оказа доста лесна. На единия от свидетелите му оставаше да закъснее само веднъж с наема, преди да го изхвърлят от къщата му. Аз просто му платих, за да излъже, когато застане на свидетелското място, и той го направи. Изправи се пред съда и каза, че онази вечер е пил доста, така че в действителност не е видял както трябва лицето на шофьора.
— Добре — каза Ела.
— Вторият свидетел беше едно момче на осемнайсет години. Живееше самостоятелно, точно като теб, когато се запознахме. Имаше някаква скапана работа в един хипермаркет за обзавеждане и строително оборудване, където зареждаше рафтове всяка нощ от дванайсет до шест сутринта, и успяваше да се явява само на по един изпит на семестър, докато се опитваше да завърши местния университет, за да вземе диплома. Живееше в една стая при някаква старица и за да не му вдигне тя наема, беше принуден да ѝ коси ливадата, да поправя разни неща по къщата и като цяло да ѝ служи като роб.