Разбрах, че той иска да стане писател и отдавна си мечтае да пътува в Европа, така че един ден седнах с него и му дадох самолетен билет. Билетът беше до Париж, в едната посока, а полетът — същия ден, в който започваше делото. Избрах точно Париж, защото предполагах, че е чел за Хемингуей и Скот Фицджералд, които са пишели книгите си в кафенетата на Левия бряг.
— Левия бряг на кое? — попита Ела.
— На река Сена; някой ден ще отидем заедно. Както и да е, аз му обясних, че не искам да се явява на делото, а освен билета му дадох и достатъчно пари в брой, така че да обикаля Европа в продължение на половин година.
Той не беше терорист, името му не беше включено в нито един списък за наблюдение на органите на реда и прокурорът дори нямаше да разбере, че е напуснал страната, докато не станеше твърде късно. Казах му, че след като свърши делото, може да отиде където си поиска. Младежът беше умен, животът му беше отвратителен и той видя, че може би никога повече няма да има такава възможност. И прие моето предложение.
— Аха — каза Ела. — А третият свидетел?
— Третият свидетел беше проблематичен. Беше уважаван гражданин — женен, с прилична работа и дете. Не беше богат, но нямаше много дългове, така че не бях сигурен, че ще успея да го подкупя. В продължение на два месеца го следих, за да проверя дали няма някакви пороци — да ходи на проститутки или тайно да посещава гей барове, — каквото и да е, за да мога да го изнудвам с него. Но не, човекът се оказа чист като сълза.
— И какво, уби ли го? — попита Ела.
— Не — отговори Бил.
Но не го произнесе като: „Господи, естествено, че не съм го убил. Никога не бих го направил!“. Просто каза: „Не“.
— Вместо това отвлякох малката му дъщеря.
— Господи, Бил! — каза Ела.
— Е, „отвлякох“ може би е малко силно казано. Взех дъщеричката му от детската градина, като казах на идиотката, която ми я даде, че съм чичото на малката Сузи, и я заведох в зоопарка. Купих ѝ сладолед във фунийка и балон и като цяло си прекарахме доста добре. След четири часа, когато родителите ѝ вече бяха пощурели от тревога, аз я оставих в един магазин до тях, обадих се на бащата и му казах къде е дъщеря му. И му заявих, че ако свидетелства срещу шофьора, момиченцето ще изчезне отново и този път няма да я види повече. В случая ми помогна това, че за шофьора се носеха слухове, че е свързан с един мексикански наркокартел — всичко това се случваше в Тексас, — но в действителност човекът по никакъв начин не беше свързан с тях.
— И предполагам, че бащата не се е явил в съда — каза Ела.
— Напротив. Но разви внезапна амнезия, докато беше на свидетелското място, и подсъдимият беше оправдан.
— Аха — каза Ела. — Щеше ли да го направиш?
— Кое?
— Да направиш така, че малкото момиченце да изчезне, ако беше свидетелствал?
— Естествено, че не. И не само заради това, че беше малко момиченце. Ако този човек беше решил да свидетелства срещу шофьора на делото, така или иначе всичко щеше да свърши. Поех глупав риск, като я взех, и оттогава никога повече не съм правил нещо толкова тъпо, но този блъф свърши работа. Ако не беше, по никакъв начин не бих направил нещо лошо на едно малко дете.
Той помълча, преди да добави:
— Сега вече разбираш с какво се занимавам, Ела. Ще дойдеш ли с мен, когато си тръгна от Чарлстън?
Мислите на Ела препускаха. Беше се влюбила в престъпник.
— Ако се съди по мястото, на което живеем в момента — каза тя, — услугите ти явно са доста добре платени.
— Не работя евтино и поемам само случаи, в които подсъдимият е много богат. Няма да рискувам да вляза в затвора за няколкостотин хиляди долара.
— А колко ти е таксата?
Бил се поколеба. За пръв път говореха за пари.
— Един милион на поръчка — отговори накрая той.
— Господи! — възкликна Ела.
Това наистина беше впечатляващо.
— Какво ще правиш, Ела? Ще дойдеш ли с мен или не?
— Отивам да се поразходя, Бил. Трябва да помисля.
Ела слезе от верандата, прекоси дюните и излезе на брега. Свали си сандалите и пое покрай водата, така че от време на време я достигаше по някоя студена вълна, за да я погъделичка по стъпалата.
— Кажи сега, Ела Сю — заговори си на глас тя. — Какво ще правиш?
Наричаше се Ела Сю само когато се чувстваше особено глупава.
Да се влюби в адвокат, на когото бяха отнели разрешителното, и в престъпник, който си признаваше деянията, определено не беше една от точките в нейния списък. Планът беше да се омъжи за богат мъж с идеята, че ако нещата не потръгнат така, както ѝ се иска, ще се разведе и ще го направи достатъчно навреме, за да продължава да изглежда толкова добре, че да си хване друг. Ако мъжът настояваше да подпишат предбрачно споразумение, тя щеше да се постарае да му покаже какво ще загуби, ако не се ожени за нея, а след това да си тръгне — и мъжът щеше да скъса предбрачното споразумение и да я умолява да се върне. А след това, когато се разведеше с него, щеше да се сдобие с голяма къща, луксозна кола и цял куп пари. Може би недостатъчно, за да живее от тях до края на живота си, но достатъчно да живее със стил, докато се омъжи за друг богаташ.