На четвъртия ден, вторник, в десет часа сутринта, пред главния вход спря малък автобус с двайсетина места. Групичка възрастни жени се качиха в автобуса. Сред тях беше Естер, а с нея беше и дребната дама, с която бяха обядвали преди няколко дни. Явно бяха най-добри приятелки.
Днес Естер носеше морскосиня бейзболна шапка на „Янкис“, бял суичър, джинси и яркосини маратонки. Ела не сдържа усмивката си, когато ги видя. Нейната приятелка също носеше бейзболна шапка — розова, вероятно от благотворителна кампания срещу рака на гърдата, — джинси и гуменки, които бяха толкова бели, все едно никога не бяха излизали на улицата. Приятелката на Естер носеше чантичка на кръста си и Ела благодари на Господ, че Естер не беше с такава. Чантата на Естер беше голяма и висеше на рамото ѝ.
Ела проследи автобуса до мол „Манхатън“ на Бродуей, недалече от Трийсет и трета улица. Явно възрастните дами отиваха на шопинг, сигурно щяха да обядват в мола и може би да отидат на фризьор и Ела се запита дали не го правеха всяка седмица. Но сега се налагаше да побърза: трябваше да намери къде да паркира проклетата кола, а след това да се върне навреме, за да проследи Естер, защото молът нямаше собствен паркинг.
Една табела наблизо я уведоми, че на една пряка оттук има паркинг. Гумите на Ела изсвириха по асфалта. Тя остави колата, после спринтира обратно до мола. Всички възрастни дами бяха успели да слязат от автобуса и една млада жена, най-вероятно служителка на дома, им изнасяше някаква лекция — сигурно им казваше в колко часа трябва да се върнат в автобуса. Ела се зачуди дали всяка възрастна дама не е оборудвана с джипиес устройство, така че да могат да ги открият, ако се загубят някъде. Би трябвало.
Групичката се разпръсна и Естер и нейната приятелка потеглиха с бодра крачка, като изглеждаха готови да пазаруват до припадък. Ела тръгна след тях и когато влязоха в един магазин за дрехи, тя седна отпред, извади мобилния си телефон и отвори приложението за навигация. Слава богу, че имаше смартфони и интернет. Тя откри това, което ѝ трябваше, само на две преки от мола.
Ела скочи от мястото си и влезе в магазина за спортни стоки, който се намираше точно срещу магазина, в който беше влязла Естер. Плати в брой за едно евтино синьо яке от полиестер с оранжеви ръкави и емблема на „Ню Йорк Никс“, както и за оранжева бейзболна шапка с логото на „Найки“. Поиска голям хартиен плик от продавача, за да прибере покупките си, но веднага щом излезе от магазина, си сложи якето и шапката, като запази плика. Ела вече имаше план и сега щеше да се нуждае само от малко късмет.
Естер и нейната приятелка излязоха от магазина и продължиха през мола, а Ела пое след тях. Не пропусна да отбележи, че Естер се движи доста енергично. За своите осемдесет и шест години бабата беше направо бърза.
Ела забеляза, че Естер носи чантата си на рамо и непрекъснато я придържа с една ръка. Най-вероятно беше чувала за младите джебчии, които минаваха тичешком покрай жертвите си, отрязваха презрамките на чантите им с джобен нож и изчезваха със скоростта на Джеси Оуенс на Олимпиадата през 1936 г. Ела трябваше да вземе тази чанта — и имаше една идея как ще го направи, — но един час по-късно Естер и нейната приятелка все още продължаваха да обикалят мола. Не си бяха купили нищо, но бяха адски издръжливи.
Най-сетне Естер осигури на Ела възможността, която очакваше. Приятелката ѝ влезе в магазин на име „Раят на парфюмите“, което накара Ела да се усмихне. За кого си слагаше парфюм старата дама? Дали си нямаше някой по-млад седемдесетгодишен жребец в дома? Естер обаче се отправи към тоалетната.
Ела ѝ даде достатъчно време, за да се настани в някоя кабинка, после и тя влезе в тоалетната, като се молеше вътре да няма много хора. Нямаше. Беше заета още само една кабинка; Ела видя под ръба на вратата дамски ботуши до средата на прасеца. Яркосините маратонки на Естер се виждаха в другата заета кабинка. Ела надникна под ръба на вратата и видя чантата ѝ — беше оставена на пода до краката. Ела коленичи и грабна чантата, бързо като атакуваща кобра. Когато се втурна към изхода на тоалетната, чу зад гърба си крясъка на Естер.
Ела сложи чантата на Естер в хартиения плик от магазина за спортни стоки и с бързи крачки се отправи към най-близкия голям магазин, който беше „Джей Си Пени“. Докато отиваше към една от пробните, тя пусна оранжевата си бейзболна шапка на пода до една стойка с пухени скиорски якета. Когато влезе в пробната, тя извади дамската чанта на Естер от плика, отвори я и откри онова, което ѝ трябваше: връзката с ключове.