На връзката имаше само два ключа и единият от тях приличаше на ключ, с който се отваря личен сейф в банка. Другият със сигурност беше за апартамента на Естер. Ела прибра в джоба на джинсите си ключовете и парите, които намери — общо четирийсет и два долара, — пусна дамската чанта обратно в хартиения плик и пъхна в него както черната перука, която носеше до този момент, така и новото си яке с емблемата на „Никс“. Единствената причина да си купи якето и оранжевата бейзболна шапка беше да се отличава с две характерни неща, ако някой свидетел случайно я забележеше в момента, в който краде чантата на Естер.
Ела излезе от „Джей Си Пени“ и с бързи крачки се отправи към най-близкия изход. Справката в смартфона ѝ беше показала адресите на магазините около мол „Манхатън“, които предлагаха ключарски услуги, и тя беше намерила едно място на име „Железария и електротехника «Елм»“ между Трийсет и първа и Трийсет и втора улица. Дори нямаше нужда да се качва в колата си, за да стигне дотам.
Ела тичешком отиде до ключаря и си извади копие от ключа на Естер. Това ѝ отне само петнайсет минути. Сега трябваше да върне дамската чанта, защото никак не ѝ се искаше Естер да реши да си смени ключалката. Тя се върна в мола, спря първия охранител, когото забеляза, и каза:
— Видях тази дамска чанта на една празна пейка. Някой сигурно си я е забравил.
Естер вероятно вече беше съобщила на охраната на мола, че някой е откраднал чантата ѝ, и Ела предположи, че съвсем скоро по високоговорителите ще направят съобщение, за да кажат на щастливата дама откъде може да си прибере чантата. И когато Естер установеше, че липсват само парите в брой, но кредитните карти и ключовете ѝ са все още вътре, щеше да благодари на Господ и дори нямаше да ѝ хрумне да си сменя ключалката.
15
На следващия ден Ела се върна в дома за възрастни хора малко преди времето за обяд. Десет минути по-късно видя Естер, която излезе от асансьора и пое към трапезарията. Веднага щом Естер влезе вътре, Ела се отправи към четвъртия етаж и използва ключа, който си беше извадила, за да отвори вратата.
Мебелировката беше семпла и елегантна — нямаше нищо общо с тежките кресла и канапета с тапицерия на флорални мотиви, които си беше представяла. В неголямата дневна имаше красив персийски килим и малко дървено писалище, лакирано с черен емайл и златни орнаменти, което Ела намери за очарователно. Но сега нямаше време да се възхищава на жилището на Естер.
Тя отиде в банята, отвори шкафчето за лекарства над мивката и се изненада, когато видя колко малко неща има в него. Четка за зъби, паста за зъби и конец за зъби; явно Естер все още не носеше изкуствено чене. Дезодорант, кутийка с разхлабително, голяма опаковка тайленол против артритни болки и синя опаковка с хапчета за по-добро храносмилане. Имаше и три кафяви шишенца със специални капачета, които всъщност се отваряха адски трудно — в такива се продаваха лекарствата по рецепта. Точно тях се надяваше да открие Ела.
Тя прочете етикетите и установи, че първото шишенце съдържа омепразол, второто — кумадин, а третото — дигоксин. Ела знаеше, че омепразолът е против киселини, защото веднъж на Бил му се беше наложило да го взема. Един ден, докато играеха голф, Бил си помисли, че е получил сърдечен удар, така че и Ела си беше изкарала ангелите. Но в крайна сметка се оказа, че просто има киселини, и лекарят му беше предписал омепразол. Вместо да промени начина си на живот, Бил просто започна да взема омепразол профилактично преди вечерите, когато възнамеряваше да прекали.
Но Ела не знаеше за какво са другите две лекарства. Освен това изглеждаше, че Естер няма да има нужда скоро да си купува нови количества от тях. Както в шишенцето с кумадин, така и в това с дигоксин имаше по около шейсет таблетки; на етикетите им пишеше, че Естер трябва да взема по едно хапче на ден. Първоначално във всяко от тях беше имало по деветдесет таблетки. Ела отиде до симпатичното писалище в дневната и намери два малки плика от онези, в които се слагат поздравителните картички. Написа на единия „кумадин“, а на другия „дигоксин“, върна се в банята на Естер и пъхна по едно хапче във всеки плик. Беше сигурна, че Естер няма да забележи липсата им от шишенцата.
След това от любопитство какво друго може да научи Ела отвори шкафчето за кърпи в банята. На горния рафт спретнато бяха подредени сгънати кърпи и хавлии, но на другите два рафта под него цареше бъркотия. По тях бяха разхвърляни джобни огледалца, четки, гребени и сешоар; виждаха се поне десет тубички със слънцезащитен лосион и крем за раздразнена кожа; имаше лепенки лейкопласт във всички възможни размери. Явно шкафчето за кърпи беше мястото, където Естер трупаше всичко, което не използваше толкова често, а в другото държеше лекарствата по рецепта, които използваше всеки ден.