После Ела бързо обиколи апартамента, като търсеше нещо, което не беше забелязала в банята. То не беше и на нощното шкафче, както си мислеше. Надяваше се Естер да не го държи в дамската си чанта, но се съмняваше да е така, защото не го беше видяла, когато я беше откраднала.
Най-сетне го откри на малката маса в кухнята — беше кутийка за хапчета, разделена на отделения за всеки ден от седмицата. Ела я отвори и видя, че отделенията за неделя, понеделник, вторник и сряда бяха празни, но в тези за четвъртък, петък и събота имаше по две хапчета: кумадин и дигоксин. Явно старата дама не вземаше омепразол всеки ден.
Ела си погледна часовника: бяха минали само двайсет минути, откакто Естер беше отишла на обяд. Тя се огледа за последен път, за да се увери, че не е оставила някаква издайническа следа от присъствието си. После надникна навън през вратата по коридора. Беше пуст, не се виждаше нито един възрастен човек. Тя затвори вратата след себе си, провери дали е заключила и си тръгна.
Ела се върна в апартамента в „Челси“, приготви си кана кафе и влезе в интернет, за да научи нещо повече за лекарствата кумадин и дигоксин.
Откри, че кумадинът е противосъсирващо средство, употребявано за профилактика на тромбоза — най-просто казано, лекарството разрежда кръвта, за да не се образуват съсиреци, които могат да причинят сърдечен удар. Дигоксинът, както с изненада установи Ела, по същество беше отрова, приготвяна от растението напръстник, която обаче се използваше за лечение на разнообразни проблеми на сърдечносъдовата система, например предсърдно мъждене. След като разучи въпроса в десетина различни сайта, Ела стигна до заключението, че Естер страда от някакво сериозно сърдечно заболяване и ако не си взема лекарствата редовно, може да получи сърдечен удар.
Перфектно.
Ела отбеляза, че от едната страна на малкото синьо хапче пише „кумадин“ и цифрата 4; от другата няма нищо. Таблетката дигоксин беше с цвят на слонова кост и от едната ѝ страна пишеше JSP и цифрите 545; както и на таблетката кумадин, другата ѝ страна беше празна.
Ела вече беше научила всичко необходимо и излезе да пазарува. Посети две аптеки и един от онези магазини, в които се продават витамини, хранителни добавки и всякакви хомеопатични боклуци. На всяко място Ела купи по две-три различни лекарства, които изглеждаха подходящи. После се върна в апартамента си, разгледа ги добре и откри едно синьо хапче, което съдържаше антихистамин и се продаваше без рецепта, както и едно малко бяло хапче, което се пиеше за потискане на апетита. Таблетките бяха идентични по размер и цвят с кумадина и дигоксина, които вземаше Естер, но по тях имаше други символи. Ела обаче се съмняваше, че Естер има навика да се взира във всяко хапче, преди да го глътне.
Следващото, от което се нуждаеше Ела, беше Естер отново да излезе от апартамента и да я няма повече от час. Предишната екскурзия до мол „Манхатън“ беше в десет сутринта във вторник и Ела се надяваше, че вторник е обичайният ден за подобни екскурзии в дома за възрастни хора.
Ела пристигна в дома в девет и половина — и наистина, малкият автобус отново спря пред него в десет часа. Естер и нейната ниска приятелка бяха първите, които се качиха в него. Старата дама отново беше с бейзболната шапка на „Янкис“.
Автобусът потегли и Ела, която този път беше с перука с къси тъмноруси къдрици, влезе във фоайето с голям букет цветя в ръце, така че лицето ѝ да бъде отчасти закрито, нищо че никой не я гледаше. Тя се качи по стълбите до етажа на Естер и остави цветята пред случайно избрана врата, като си мислеше как някоя възрастна дама ще се изненада приятно. После влезе в апартамента на Естер, като отключи със собствения си ключ, и отиде направо до шкафчето за лекарства. Отвори шишенцето с кумадин и се зае да изхвърля хапчетата в тоалетната, но после спря. Не, не беше умно да действа по този начин.
Тя отиде в кухнята на Естер, взе две найлонови пликчета за сандвичи и се върна в банята. Там изсипа таблетките кумадин в едното найлоново пликче, а таблетките дигоксин — в другото. После напълни шишенцата за лекарства със сините хапчета антихистамин и белите хапчета за отслабване и направи същото с кутийката за лекарства на Естер, която все още стоеше на масата в кухнята. След това прибра полупразните опаковки в шкафчето за кърпи, където Естер държеше лосионите, лепенките и останалите медицински продукти, които не използваше толкова често.