Ела предполагаше, че ако една жена на осемдесет и шест години получи сърдечен удар и умре, няма да има аутопсия, а освен това никой няма да провери хапчетата ѝ. Но ако по някаква непонятна причина някой все пак откриеше, че таблетките в кутийката на Естер са хапчета за отслабване и антихистамини, а не кумадин и дигоксин, а след това видеше опаковките в шкафчето за кърпи, щеше да стигне до заключението, че осемдесет и шест годишната дама просто се беше объркала и беше заредила кутийката си с грешните лекарства.
От друга страна, ако някой откриеше, че шишенцата с лекарства по рецепта не съдържат правилните таблетки, това можеше да се окаже проблем. Нямаше никакъв начин Естер да е сложила там грешните хапчета; те се пълнеха от аптекаря. В такъв случай на Ела щеше да се наложи да открие начин да се справи с малко вероятния, но все пак възможен евентуален проблем.
Ела се върна в дома за възрастни хора на следващия ден. Трябваше да открие начин да следи в реално време здравословното състояние на Естер. С други думи, имаше нужда от шпионин. Ела беше прочела достатъчно романи, за да знае, че съществуват, общо взето, три начина да вербуваш един шпионин: да му платиш, да го изнудваш или да се възползваш от идеологическите му убеждения. Идеологическите убеждения не играеха никаква роля в настоящата ситуация и тя реши, че ще бъде най-добре да използва комбинация от подкуп и изнудване.
Ела прекара два невероятно отегчителни дни в наблюдение. Всеки ден пристигаше в шест сутринта и паркираше на едно от местата за посетители. Паркингът предлагаше добра наблюдателна позиция, защото от него се виждаше както задната страна на сградата, така и входът от едната страна. Ела идваше рано, защото предполагаше, че обслужващият персонал — санитари, готвачи, техници от поддръжката — пристига по същото време.
Ела търсеше някой пияница. В заведенията, където беше работила, преди да се запознае с Бил, винаги имаше по един пияница — от онези, които от време на време надигат бутилката, която са скрили в колата си или навън до контейнерите за боклук, а след това прекарват целия ден на автопилот: в състояние на леко алкохолно опиянение, но не чак толкова, че да се препъват и да завалят думите. Първия ден откри подходящ кандидат, а втория — още един.
Първият беше бял мъж на около шейсет години, а от облеклото му можеше да се съди, че работи в кухнята. Носеше бяло сако и от онези панталони на черни и бели квадратчета, които понякога носят готвачите. Той излизаше навън да изпуши по една цигара, а после отиваше до очукания форд с регистрационни номера от Джърси в далечния край на паркинга. Там се оглеждаше, за да провери дали някой не го наблюдава, вмъкваше се в колата, отново се оглеждаше и след това изваждаше една бутилка от жабката. Опъваше няколко глътки от бутилката, връщаше я в жабката и докато се прибираше обратно в сградата, пъхаше в устата по десетина ментови бонбона.
Вторият кандидат не беше пияница; той обичаше да дръпва по малко марихуана по няколко пъти на ден. Беше млад чернокож мъж с расти, които висяха до раменете му, и носеше син гащеризон като техник от поддръжката. Беше добре сложен и движенията му издаваха, че се е занимавал със спорт. Ела го хареса. Изглеждаше подходящ.
Зад дома имаше парк с алеи, които се виеха през градината с папрати, дървета и цветя, както и многобройни пейки, където да сядат възрастните хора. Една от пейките беше зад голям цъфнал рододендрон, по-закътана от останалите, и любителят на тревата сядаше там и си палеше по един джойнт. По някаква причина — или от глупост, или защото постоянно беше напушен — младият мъж очевидно не изпитваше никакви притеснения, че може да го хване някой служител.
И така. Старият пияница или младият пушач? Ела реши да се спре на втория.
На следващия ден тя го видя, когато излезе от сградата и се отправи към своята пейка за пушене. Даде му достатъчно време, за да запали, а след това се приближи тихо. Когато изведнъж застана пред него, той се стресна и се опита да скрие джойнта, но не знаеше къде.
— Няма проблем — каза му тя. — Пуши си. Даже бъди така добър да ми дадеш да си дръпна веднъж.
Той се усмихна, подаде джойнта на Ела и тя си дръпна веднъж, като задържа дима в дробовете си, както правеше в гимназията. Не беше пушила трева, откакто беше напуснала Калхун Фолс.