Хаваи, януари 2003 г.
Бил и Ела се ожениха на остров Кауаи.
Бил я попита дали иска родителите ѝ да присъстват на тържеството, но Ела не искаше. Не беше говорила с родителите си, откакто беше напуснала Калхун Фолс, и възнамеряваше никога повече да не говори с тях. Бил изпрати самолетен билет на майка си в Санта Барбара, за да дойде на сватбата.
Първото нещо, което ѝ каза майка му, когато Бил ги запозна, беше:
— Гледай ти, колко си хубава. Хубава си като внучката, която винаги съм искала да имам.
— Престани, мамо — каза Бил.
Ела скоро откри, че всъщност харесва майката на Бил, която се казваше Джанет Кърнс и носеше фамилията на четвъртия си съпруг. Беше много привлекателна и добре запазена, макар и Ела да забеляза, че последното донякъде се дължи на постиженията на козметичната хирургия. Първият ѝ съпруг, бащата на Бил, беше починал наскоро след раждането на Бил; тя се беше развела със следващите си двама съпрузи; и фактът, че съпруг номер четири не дойде на сватбата, накара Ела да се запита дали той също нямаше да се превърне в бивш съпруг. Джанет беше духовита и доста цинична и в много отношения напомняше на Ела за самата нея, а ако се съдеше по дрехите и пръстените по ръцете ѝ, със сигурност разполагаше с пари. Ела стигна до заключението, че майката на Бил беше направила точно онова, което беше планирала да направи самата Ела, когато беше напуснала Калхун Фолс: беше се омъжила за няколко богати мъже поред и сега си живееше добре.
Меденият им месец започна на круизен кораб, който потегли от Хонолулу и трябваше да прекоси Тихия океан, да мине през Панамския канал и в крайна сметка да стигне до Форт Лодърдейл. Бил искаше да види Панамския канал, въпреки че Ела не можеше да си представи какво толкова го интересува една канавка, пълна с вода. От друга страна, самата тя беше доста развълнувана от мисълта за предстоящото пътуване, защото никога не се беше качвала на круизен кораб, какво остава да го направи в първа класа. Бил каза, че след като пристигнат във Форт Лодърдейл, ще се помотаят известно време по островите на Флорида — любимият му беше Кий Уест, — а след това може би ще вземат яхта под наем, за да разгледат Карибските острови. Ела беше на седмото небе; явно изобщо не беше допуснала грешка, като се беше омъжила за Бил.
Един ден, докато плаваха през Тихия океан, а от кораба не се виждаше нищо друго чак до хоризонта — нито друг съд, нито земя, нито дори някоя чайка, — тя се обърна към Бил.
— Е, разкажи ми как започна да се занимаваш с това.
— Започнах, когато ми отнеха разрешителното — отговори той.
— Знам, но как точно се случи?
Той сви рамене.
— Опит за манипулиране на съдебните заседатели. Бях млад и глупав, беше едва второто ми дело и аз разбрах, че ще го загубя. Но не исках да го загубя, така че се опитах да подкупя един от съдебните заседатели, за да гласува против останалите и да не могат да достигнат до единодушно решение за присъдата. И ме хванаха. Бях истински идиот.
— Това все още не обяснява как си се превърнал от некадърен манипулатор на съдебни заседатели в това, което си сега — каквото и да е то.
— Тогава работех за Джордж Чавес, адвокат от Сан Антонио, който впоследствие ми стана нещо като агент. Джордж по същество е мошеник. Изобщо не го интересуваше, че се бях опитал да манипулирам съдебните заседатели; ядоса се само, че са ме хванали. Така че ме уволни. Имам предвид, че в действителност не му се искаше да го прави, защото му бях симпатичен, но просто нямаше причина да държи на работа адвокат с отнети права.
Няколко месеца по-късно вече работех в колцентъра на една застрахователна компания и звънях на непознати, за да ги тормозя да си купят застраховки, когато ми се обади Джордж. Каза ми, че се е заел с едно дело, в което има трима свидетели — онова дело срещу избягалия шофьор, за което ти разказах, — и единственият начин да го спечели ще бъде свидетелите да изчезнат или да променят показанията си. Клиентът беше богат и нямаше нищо против да плати сто хиляди долара, за да се случи това, а самият Джордж нямаше никакво намерение да се занимава с нещо незаконно. И така, аз приех тази поръчка, свидетелите така и не свидетелстваха срещу подсъдимия и Джордж спечели делото. Шест месеца по-късно — когато стоте хиляди вече ги нямаше…
Ела се засмя.
— Да, не се съмнявам.
Дори в тези първи дни на брака им тя вече беше разбрала как Бил и парите винаги се разделят по най-бързия начин.
— Както и да е, Джордж отново ми се обади и ми каза, че в Далас има един адвокат с подобен проблем и ме попита дали проявявам интерес. Отговорих му, че може би ще проявя интерес, но само ако цената си струва. След първия път бях решил, че няма начин да рискувам да вляза в затвора за някакви пършиви сто бона и ако изобщо ще се занимавам с това, хонорарът ми трябва да бъде огромен. Тогава все още не си давах сметка, но вече бях започнал да си измислям някакви правила. И първото беше, че ще работя само в случаи, в които клиентът може да си позволи да плати поне един милион.