— А какви бяха другите правила?
— Нямаше да се занимавам с нищо, в което са замесени деца. Нали се сещаш — педофили, детска порнография и други подобни гадории. Освен това нямаше да се занимавам със свидетели, които са включени в някаква програма за защита; това просто беше твърде рисковано. Ако делото включваше веществени доказателства като ДНК, пръстови отпечатъци, балистични доклади или видеозапис от охранителна камера, предварително щях да казвам на адвоката на клиента, че може би няма да успея да му помогна — но въпреки това трябва да ми плати хонорара. Имало е случаи, в които съм успявал да направя така, че веществените доказателства да изчезнат или резултатите от изследванията да изглеждат манипулирани, но това е трудна работа. И не бива да забравяш, че в много случаи няма нужда свидетелите и веществените доказателства да изчезват наистина. За адвоката е достатъчно да успее да направи така, че да има основания за съмнение. — Бил се усмихна. — Може би съм точно това — създател на основателно съмнение.
— Случвало ли ти се е да не успееш? — попита Ела.
— Естествено. Има ли човек, който винаги да успява? Но успявам достатъчно често, така че Джордж да продължава да ми намира работа.
— И как става това?
— Джордж си отваря очите за подходящи дела и, както ти казах, на първо място е изискването клиентът да може да си позволи моя хонорар. Като цяло няма много такива. След това Джордж проверява адвоката му, за да види дали той или тя е от хората, които изобщо биха били склонни да наемат човек като мен. Не бива да забравяш, че адвокатите представляват хора, за които знаят, че са престъпници, и с течение на времето в общия случай на свой ред започват да прекрачват границата на закона. Или поне така показва моят опит. И лека-полека, както става във всеки бизнес, хората научават за мен. Някой адвокат, за когото съм работил в миналото, ме препоръчва на друг, когото познава лично, и въпросният адвокат се свързва с Джордж.
— Колко изкарва Джордж?
— Десет процента, което при хонорар от един милион долара означава сто хиляди долара, освободени от данъци. Никак не е зле за работата, която върши, която по същество е на телефонен секретар.
— И как точно го правиш? Как успяваш да накараш всички тези свидетели да не свидетелстват срещу подсъдимия?
— Помисли малко, Ела. Няма чак толкова много възможни начини.
Тя си даваше сметка, че е млада и има още много неща, които да научи, но продължаваше да се дразни всеки път, когато той се опитваше да превърне разговора им в някаква лекция.
— Просто ми кажи — отговори тя.
Бил сви рамене.
— Понякога правя така, че свидетелят да замине преди началото на процеса. Убеждавам го да пътува някъде или да се скрие, така че да не може да се яви в съда. Или просто му плащам, за да промени показанията си, или намирам някакъв начин да го изнудвам или да го сплаша, така че да не каже истината. Или пък откривам нещо друго, заради което изглежда ненадежден, така че адвокатът да може да подложи твърденията му на съмнение. Имам предвид, че всъщност не е чак толкова сложно. Просто правя така, че свидетелят да не дойде в съдебната зала или ако все пак дойде, да каже онова, което защитата иска от него.
— Но какво правиш, когато подкупите или изнудването не вършат работа?
— Ей, виж! Делфини! — каза Бил и посочи към яркосинята водна повърхност.
С течение на времето Ела откри, че бракът с Бил не е перфектен. Но е почти перфектен.
Когато Бил не работеше, двамата си прекарваха великолепно. Бил особено много си падаше по круизите и след първия на медения им месец последваха още много. Двамата обиколиха цялото земно кълбо: забележителните градове по бреговете на Средиземно море; Скандинавия, Аляска, Антарктика и Далечния изток; реките на Европа, Китай и Русия. Ела Сю Филдман никога не беше напускала щата Южна Каролина; Ела Филдс видя целия свят.
Когато пътуваха, винаги го правеха в първа класа или в категорията, която се предлагаше над първа класа, ако имаше такава. И Бил обичаше да демонстрира привлекателната си млада жена, така че тя винаги беше облечена като за ревю. Имаше толкова много дрехи, че всеки път се налагаше да раздава някои от тях, преди да се преместят в следващия град, където имаше работа Бил; обикновено занасяше дрехите, които вече не ѝ харесваха, в някой женски приют.