След като се ожениха, живяха последователно в Сиатъл, Финикс, Минеаполис, Хюстън, Сан Диего и Лас Вегас. Във всеки град отсядаха в луксозен апартамент или къща, неизменно с впечатляващ изглед. Колкото до работата на Бил, той приемаше по една поръчка на всеки осемнайсет до двайсет и четири месеца. От една страна, той обичаше да се забавлява и нямаше интерес да работи по-често. От друга обаче, в действителност имаше ограничен брой наказателни дела срещу свръхбогати хора, които са извършили престъпление, и в някои от случаите Бил не можеше да направи нищо, за да помогне на подсъдимия. Като в случая с онзи софтуерен милиардер от Сан Франциско, който беше убил любовника си. Хората от съседния апартамент бяха чули милиардера и неговия възлюбен да си крещят и да трошат мебелите, а когато беше пристигнала полицията, милиардерът ги беше посрещнал с касапски нож в ръка и дрехи, облени в кръв. Дори Бил нямаше какво да направи, за да помогне на такъв идиот.
Но бракът им все пак не беше съвсем перфектен и причината за това — поне според Ела — беше фактът, че самият Бил не беше перфектен. Беше мърляч и зарязваше дрехите си из цялата къща; Ела не си спомняше нито веднъж да е слагал чиния в миялната през цялото време, докато бяха женени. И винаги закъсняваше; притежаваше ролекс за десет хиляди долара, но сякаш никога не си правеше труда да го поглежда. Освен това не умееше да губи на голф. След като беше ходила на всички уроци, за които ѝ плащаше, в крайна сметка Ела започна да играе по-добре от него и той се цупеше по цели часове, когато тя го победеше — до такава степен, че след известно време тя просто започна да го оставя да спечели. Не се напиваше често, но когато го правеше, ставаше войнствен и ревнив и понякога се случваше да влезе в пререкание с някой по-млад мъжкар, за когото беше решил, че сваля Ела.
Но това беше съвсем нормално за всяка женена двойка. Във всички списания пишеше, че женените двойки най-често се карат заради секс и пари. Е, сексът не беше проблем за Ела и Бил; сексуалният им живот беше страхотен и Ела се стараеше това да не се променя. Големият проблем — единственият голям проблем — бяха парите.
По време на „сериозния разговор“, за който беше настояла, преди да се оженят, Ела беше научила — точно както подозираше, — че когато някой плаща хонорара на Бил, парите отиват в офшорни сметки по достатъчно заплетен начин, така че за данъчните служби и служителите на реда да бъде трудно да ги проследят. И Ела нямаше нищо против това — с единственото изключение, че ако с Бил се случеше нещо, парите му щяха да си останат в тези сметки до края на света.
След като се ожениха, Бил без никакви възражения веднага я записа като съсобственик на всичките си сметки. Което беше хубаво, но отново представляваше проблем за Ела: ако някога арестуваха Бил, тя щеше да бъде сметната за негова съучастничка. Но това беше въпрос от второстепенна важност и тя беше готова да поеме този риск. Въпросът от първостепенна важност беше, че Бил източваше парите от сметките със същата скорост, с която те влизаха в тях. А като се имаше предвид колко получаваше за всяка поръчка, това в действителност не беше никак лесно.
Гледната точка на Бил беше, че винаги ще има нови поръчки, и той живееше на максимални обороти. Харчеше за дрехи, коли, ресторанти, апартаменти и ваканции. Винаги плащаше сметките на всички в баровете и ресторантите. Харчеше пари и за нея и купуваше неща, които Ела не искаше или не ѝ трябваха. Веднъж похарчи петдесет хиляди долара за една огърлица, която тя се страхуваше да носи, за да не я оберат, и сто хиляди за сибирско самурено палто до земята. Къде трябваше да носи сибирско самурено палто, по дяволите, след като не живееше в Сибир?
Бил правеше и неразумни инвестиции в съмнителни схеми за бързо забогатяване. Веднъж вложи два милиона в строителния проект на един предприемач от Флорида, с когото се запознаха на круиз. Инвестицията беше хиляда процента сигурна и той трябваше да изкара поне двайсет-трийсет милиона от нея. С единствената разлика, че всичко стана през 2007 г. и веднага след това балонът на недвижимите имоти се спука, икономиката влезе в рецесия и предприемачът от Флорида нямаше откъде да си намери желаещи за готовите жилища дори да им ги раздава без пари. През 2011-а Бил се запозна с някакво момче в Сан Диего, което успя да го убеди, че ще стане следващият Стив Джобс. И още един милион замина на кино.