Бил беше достатъчно интелигентен, за да си дава сметка, че няма да може вечно да се занимава с това. Знаеше, че някой ден ще бъде стар и може би болен, така че имаше нужда от някакъв пенсионен план. Разбираше, че колкото по-дълго се занимава с това, толкова повече се увеличава вероятността някой ден да го хванат и да го тикнат в затвора. И по тази причина знаеше, че най-добрата му стратегия е да натрупа колкото се може повече средства колкото се може по-бързо, а след това завинаги да излезе от играта. Да, Бил знаеше всичко това, но по никакъв начин не променяше поведението си, колкото и да го тормозеше Ела.
Година след като се ожениха — и след най-дългия меден месец на света — Бил пое една поръчка в Сиатъл. Делото беше срещу пенсиониран мениджър от „Майкрософт“ със състояние от няколко милиарда долара, арестуван за сексуално насилие срещу жена. Като цяло случаят беше от онези, в които мъжът казва едно, а жената — друго. Проблемът беше в това, че специално в този случай имаше и свидетел — друга жена, прикована на инвалидна количка, която живееше в отсрещната сграда с изглед към апартамента на жертвата и на практика през цялото време, когато не спеше, се взираше в прозорците от другата страна на улицата. Жената в инвалидната количка беше готова да се закълне, че господинът от „Майкрософт“ е разкъсал блузата на жертвата, и да опровергае твърдението, че жената я е скъсала сама, както казваше милиардерът, за да може да го обвини в опит за изнасилване и да го изнудва за пари.
Бил не позволи на Ела да му помогне и не искаше да ѝ каже какво планира да направи, за да накара свидетелката да промени показанията си, което в крайна сметка се случи. Въпросът не беше, че няма доверие на Ела; просто се опитваше да я предпази. Но Ела искаше да участва и беше сигурна, че ще може да му помогне. Освен това ѝ беше скучно. Нямаше работа и нямаше с какво друго да се занимава, освен да обикаля по магазините, да чете, да ходи на спа и на фитнес. Но тъй като все още се брояха за младоженци, тя не се възпротиви и не настоя той да я включи в работата си.
Всичко се промени през 2006-а; тогава вече бяха женени от три години. След една продължителна ваканция, по време на която прекараха осем месеца в региона Бордо във Франция и Бил за известно време обмисляше да инвестира в една винарна там, но за щастие, Ела успя да го разубеди, той пое нова поръчка във Финикс. Първото нещо, което го убеди Ела, беше да вдигне своята такса от един на два милиона. Направи го отчасти защото смяташе, че трябва да увеличат приходите си, след като Бил продължава да настоява да живеят по този начин. Другата причина беше, че клиентите на Бил — както му обясни Ела — със сигурност могат да си позволят да платят и два милиона. Бившият мениджър от „Майкрософт“ притежаваше състояние от няколко милиарда, а клиентът от Финикс беше предприемач и състоянието му възлизаше на стотици милиони. И така, Бил вдигна хонорара си и с изненада откри, че новият му клиент и адвокатът на клиента нямат никакъв проблем с по-голямата сума. За разлика от него Ела не се изненада.
Другото, което се случи във Финикс, беше, че Ела започна да му помага. Към този момент вече бяха женени достатъчно отдавна и Бил беше започнал да споделя всичко с нея, така че ѝ каза как възнамерява да се справи със случая. Имаше трима свидетели, за които трябваше да се погрижи: неженен мъж от мексикански произход и една семейна двойка. Мексиканецът беше лесна работа, но двойката се оказа предизвикателство. В крайна сметка именно Ела намери решение на проблема и макар че решението беше сложно, отне доста време и струваше доста пари, то свърши работа. Ела не можеше да се отърси от мисълта, че щеше да бъде много по-просто да изгорят къщата до основи, докато двамата спят в нея, но когато спомена за това на Бил, той каза: „В никакъв случай. Два милиона долара не си струват цената, която ще платим, ако ни хванат, а за убийство няма давност“. Това беше моментът, в който Ела започна да храни някои съмнения по отношение на Бил. Но все още го обичаше.
След Финикс двамата направиха голяма обиколка на Далечния изток: Китай, Япония, Тайланд, Камбоджа и Виетнам. Навсякъде се отнасяха с тях като с кралски особи. Което не беше изненадващо, като се имаше предвид колко плащаха за пътуването и какви бакшиши раздаваше Бил. След това той прие една поръчка в Минеаполис през 2008-а, въпреки че все още не му се връщаше на работа. А и кой нормален човек иска да прекара зимата в щата Минесота? И именно в Минеаполис Ела стигна до заключението, че Бил въпреки всичките му досегашни успехи може би в действителност не става за тази работа.