Подсъдимият очевидно беше богат мъж — пряк наследник на един от големите американски индустриалци от XIX в. Беше се опитал да представи убийството на жена си като самоубийство. Двамата с Бил трябваше да направят така, че един от свидетелите да изчезне или да промени показанията си и да унищожат веществените доказателства, които се съхраняваха в един заключен контейнер в полицейското управление. И двете задачи бяха истинско предизвикателство.
По отношение на вещественото доказателство, до контейнера имаха достъп общо трима полицаи и на Бил му трябваха почти шест седмици, за да разбере кой от тях може да бъде подкупен и да го убеди да съдейства.
Но свидетелят се оказа още по-голям проблем: той не можеше да бъде подкупен, защото беше по-богат дори от подсъдимия. Нито пък имаше някакви гнусни, отвратителни навици, заради които да бъде изнудван. На всичкото отгоре свидетелят лично познаваше подсъдимия и го ненавиждаше, така че просто нямаше търпение да свидетелства срещу него. В резултат клиентът на Бил щеше да прекара следващите трийсет години в затвора „Стилуотър“.
Бил и Ела разгледаха голям брой различни възможности. Свидетелят имаше племенница, която имаше проблем с наркотиците, така че нямаше да е трудно тя да бъде арестувана. Но в крайна сметка решиха, че този план няма да сработи, защото свидетелят беше гадняр, не беше близък със сестра си и най-вероятно нямаше да си мръдне пръста, за да помогне на племенницата си. Следващата идея, която хрумна на Ела — и идеята беше нейна, а не на Бил, — беше да използват домашната помощница, хубаво момиче от латиноамерикански произход, което живееше в дома на свидетеля и се занимаваше с всички неприятни домакински задължения вместо разглезената му жена. Идеята на Ела беше да платят на момичето да даде показания, че свидетелят я е изнасилил, а след това да му предоставят избор: или да се откаже да свидетелства срещу техния клиент, или сам да отиде в затвора. Но след като се запозна с домашната помощница, Ела стигна до заключението, че момичето е твърде тъпо, така че реши да се откаже и от тази идея.
Най-после една вечер тя каза на Бил:
— Може би просто ще трябва да го накараме да изчезне.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бил.
— Какво искам да кажа според теб, Бил?
— В никакъв случай. Не искам да получа доживотна присъда в скапаната Минесота, ако ни хванат.
— Бил — каза Ела. — Ако този тип се яви в съда, ще изгубим един милион долара.
Такава беше уговорката им с адвоката на подсъдимия: бяха получили предварително един милион, но нямаше да им платят другия, докато веществените доказателства не изчезнат и те не гарантират, че свидетелят няма да свидетелства срещу техния клиент.
— Не ме интересува — отсече Бил.
Ела обаче не мислеше по същия начин, ама изобщо, по дяволите. Един милион си беше един милион, а не някакви трохи и като се имаше предвид как харчи Бил, те щяха да имат нужда от тези пари. Но тя не каза нищо. Вместо това, докато той продължаваше да се опитва да измисли друг начин да изнудят свидетеля, Ела реши да се справи сама с проблема.
Свидетелят беше маниак на тема здравословен живот и всяка сутрин излизаше в шест часа, за да тича по шест километра. След като го бяха наблюдавали в продължение на няколко месеца, Ела знаеше точния му маршрут. Първото нещо, което направи тя, беше да открадне кола. Един луксозен ресторант, който двамата с Бил често посещаваха, предлагаше на посетителите си да използват услуга за паркиране и служителят на входа на ресторанта, който се занимаваше с това, прибираше ключовете от колите на посетителите в малка кутия пред входа. Когато идваше нова кола, служителят я закарваше в един гараж на отсрещната страна на улицата, но не заключваше кутията, в която се съхраняваха ключовете.
И така, една студена вечер Ела застана недалече от ресторанта. Носеше перука и скиорско яке с качулка и когато служителят отиде да паркира една кола, тя взе ключовете от друг автомобил, който вече беше паркирал. На следващата сутрин, седнала зад волана на откраднатата кола, тя просто прегази свидетеля със сто километра в час; навън все още беше тъмно и наоколо нямаше жива душа. После заряза колата на паркинга на един голям хотел и това беше всичко.
Бил побесня. Първо се разкрещя, а когато спря да крещи, не ѝ говори почти две седмици. Но в крайна сметка му мина и двамата си прибраха целия хонорар от два милиона долара. Бил го инвестира и загуби в строителния проект във Флорида.
Понякога просто ѝ се искаше да го удуши.