И така, Ела се обади на Шиърсън. Не му каза, че вече не е с Бил; вместо това обясни, че Бил е по работа в Ню Йорк, добре е и ако не бил толкова зает, щял да се обади лично. Шиърсън знаеше, че Бил се занимава с някакви правни консултации, но това беше горе-долу всичко, защото Бил беше истински майстор в умението да говори много, без да казва нищо за работата си. Ела си поговори с Шиърсън, като го разпита за съпругата и децата му, а после му разказа, че двамата с Бил се запознали с един направо страхотен човек в Ню Йорк, който се казвал Едмундо Ортис.
Ела му каза, че Едмундо работи като помощник-сервитьор в един ресторант, който посещават често, и двамата с Бил се запознали с него, след като Ела изгубила една диамантена обица в ресторанта и Едмундо я намерил. Тъй като бил безкрайно честен, той я върнал на Ела. И така, преди няколко дни Ела забелязала, че Едмундо изглежда потиснат, а не жизнерадостен както обикновено. Когато го попитала дали има някакъв проблем, той разказал на Ела, че станал свидетел на убийство, извършено от някакъв дилър на наркотици в неговия жилищен комплекс за настаняване на социално слаби граждани. Като съвестен гражданин Едмундо се обадил в полицията и дилърът бил арестуван, но сега Едмундо имал сериозен проблем: престъпните другари на дилъра на наркотици щели да го убият, преди да започне делото.
— Господи, това е ужасно — каза Шиърсън.
— Да, така е — съгласи се Ела. — Той е прекрасен човек, а освен това е единственият източник на приходи за овдовялата си дъщеря и двете ѝ малки деца.
Беше решила да представи дъщеря му като вдовица, за да докосне още някоя допълнителна чувствителна струна в сърцето на Шиърсън.
— Бил поразпита за този дилър и не се съмнява, че Едмундо говори истината — този човек наистина ще организира да го убият, за да не може да свидетелства в съда.
— Господи — повтори Шиърсън.
— Затова двамата с Бил се питахме дали няма да можеш да намериш на Едмундо работа на някои от твоите кораби. Той готви страхотно и всъщност има образование за главен готвач.
В интерес на истината, това беше вярно. Компанията от Далас беше открила, че Едмундо има кулинарно образование, защото беше попълвал десетки молби за назначаване на работа в интернет, докато се беше опитвал да си намери работа като готвач, преди да се задоволи с отсервиране на чаши в бара.
— Питахме се дали ще можеш да го назначиш на някой от твоите риболовни кораби, така че да го няма през следващите шест месеца или нещо подобно — продължи Ела. — С други думи, така Едмундо ще изчезне преди началото на делото, а престъпниците от наркобизнеса никога няма да го намерят, ако е в открито море. После, когато свърши делото, можеш да го задържиш на работа или да го освободиш, но според мен ще искаш да го задържиш, защото той е много трудолюбив. Работата е там, че ако го вземеш, ще трябва да му плащаш в брой и да направиш така, че да не остават никакви документални следи. Бил каза, че дилърът е свързан с някакъв голям мексикански картел, така че има достъп до сериозни ресурси.
Шиърсън почти без никакво колебание се съгласи да помогне на горкия Едмундо. Харесваше му мисълта да помогне на един невинен свидетел да се укрие от злокобния престъпен картел. Освен това харесваше и Ела. Сега Ела просто трябваше да каже на Едмундо, че ще става моряк.
Една вечер Ела изчака Едмундо да си тръгне от „Макгилс“; горкият човек работеше там до два часа сутринта. Докато се влачеше уморено към метростанцията, тя се доближи до него. Беше с шлифер с вдигната яка, тъмноруса перука и очила с тъмни рамки, макар и да не се притесняваше особено, че той ще може да я разпознае по-късно.
— Едмундо, двамата с теб ще отидем в онова кафене, за да си поговорим — каза му тя.
— Какво? — каза той. — Коя сте вие?
— Добрата фея. Или лошата вещица. От теб зависи.
— Какво? — повтори той.
Човекът едва говореше английски; Ела трябваше да престане да се опитва да остроумничи.
— Едмундо, ако не направиш това, което искам, дъщеря ти и внуците ти ще бъдат изпратени обратно в Хондурас.
— Аз съм американски гражданин — каза той.
— И какво от това? Още по-зле за теб, защото могат да те тикнат в затвора за това, че си дал убежище на нелегални имигранти. Хайде да отидем да пием по едно кафе. Аз черпя.