— Всичките? — повтори Демарко.
— Да. Имал общо трима свидетели, но единият изчезнал, а другите двама — мъж и жена — променили показанията си. И моят колега беше сигурен, че някой го е направил нарочно.
— Добре — каза Демарко, макар че се питаше какво общо има някакво дело във Финикс с Тоби Розентал.
— Тогава една от колежките каза, че подобно нещо не се е случвало лично на нея, но е станало с прокурор от Хюстън, когото познава. Той имал дело, което нямало как да загуби, но всички свидетели изчезнали или започнали да лъжат, когато се изправили пред съда, и нейният познат бил абсолютно сигурен, че някой е организирал всичко.
Портър довърши бърбъна си и вдигна празната чаша, за да я покаже на минаващия сервитьор. После продължи:
— Оказа се, че двете дела си приличат само по едно нещо: и в двата случая подсъдимите са били богати. И не ти говоря за няколко милиона. Говоря ти за богатство от петдесет-сто милиона долара.
— Толкова ли е богат този Розентал?
— Не, но баща му е. И когато двама от свидетелите срещу малоумното му синче изведнъж излязоха от играта, аз си спомних за онова, което чух в Маями. Затова, просто така, накарах моята стажантка — адски умно момиче — да проучи всички дела, в които подсъдимият е бил мегабогат и е бил оправдан в съда или делото е било прекратено, защото свидетелите са изчезнали или са променили показанията си. Казах ѝ да се върне петнайсет години назад, така че това ѝ отне цяла седмица, но тя намери общо шест такива дела. Всъщност бяха девет, но аз изключих три от тях по различни причини.
Сервитьорът донесе второто питие на Портър и тя отпи голяма глътка. Демарко започна да се тревожи, че след като беше толкова изтощена, щеше да заспи насред „Форлинис“.
— Обадих се на прокурорите по шестте дела — продължи Портър. — И след като разговарях с тях, вече си мисля, че не е невъзможно някъде там да има конкретен човек, който се е специализирал да се отървава от свидетелите по дела срещу супербогати подсъдими.
— Конкретен човек? — повтори Демарко. — Какво ти казаха тези прокурори, за да стигнеш до това заключение?
До това пресилено заключение, добави наум той.
— Казаха, че са надушили нещо за някакъв мъж, който може би се е занимавал с техните свидетели, и ако се съди по описанието му, вероятно става дума за един и същ човек.
— Надушили са нещо, така ли?
— Да, но нищо повече. Точно затова искам някой независим експерт да разследва шестте случая и да провери дали е възможно лицето, което е оказало въздействие върху свидетелите, да попречи на делото „Розентал“.
Демарко поклати глава.
— Само защото са изчезнали няколко свидетели от няколко други дела…
— Не всички са изчезнали. Нещата са по-сложни. Някои са променили показанията си. В единия случай са били съсипани веществените доказателства. Но основното в тези дела е едно и също: обвинението срещу шестимата богати подсъдими е било толкова силно, че нито един от тях не е трябвало да бъде оправдан. А са оправдани и шестимата.
— И все пак нямаш нищо солидно, с което да подкрепиш хипотезата си, че това може да има нещо общо с делото „Розентал“.
— Точно така, нямам — потвърди Портър. — Но съм твърде стара и белязана в битките, за да не обръщам внимание на инстинктите си. А в този случай инстинктите ми подсказват, че ако не направя нещо по въпроса, ще изгубя това дело.
— Е, веднага мога да ти кажа, че Махоуни няма да се зарадва да го чуе. А ти наистина не искаш да направиш нещо, което няма да го зарадва, повярвай ми.
— Точно затова ти се обадих, Демарко. Ти ми каза, че ако имам нужда от помощ, трябва само да ти се обадя. Е, сега имам нужда от помощ. Искам да разследваш шестте случая и да провериш дали нямат връзка с делото „Розентал“.
— Аз? — възкликна Демарко. — Защо точно аз? Разполагаш с трийсет хиляди служители на реда в Ню Йорк.
— И при обичайни обстоятелства щях да ги използвам, но имам и един друг проблем. Вече казах на моя началник същото, което казах на теб, и той не ми повярва. Трябва да разбереш, че ние двамата не си допадаме особено. Според него трябва да приемам повече извънсъдебни споразумения и по-рядко да влизам в съда. Според него харча прекалено много държавни средства за лабораторни изследвания и хонорари на вещи лица. И, разбира се, моят началник има бюджетни проблеми, за които обвинява всички други освен самия себе си. В крайна сметка той ми заяви, че обвинението е достатъчно силно с трима свидетели, така че ще трябва да се оправям с това, което имам.