Махоуни му върна обаждането след пет минути, което го изненада. Махоуни рядко си правеше труда да наруши графика си, за да говори с Демарко, а това означаваше, че съдбата на Тоби Розентал наистина е основен приоритет за него. И този факт сам по себе си трябваше да подскаже на Демарко какво е най-вероятно да се случи оттук нататък.
Демарко не беше споменавал пред Махоуни за обаждането на Джъстин Портър, когато му беше съобщила как е изгубила двама свидетели. Нито че е отишъл в Ню Йорк, за да говори с Портър. Махоуни със сигурност щеше да очаква от него да си свърши работата, без да му докладва непрекъснато.
И така, той съобщи какво се случва, и Махоуни започна да ругае. После Демарко сподели и откачената теория на Портър за тайнствения фантом, който обикаляше страната и упражняваше натиск върху свидетелите в дела срещу богати подсъдими.
— Тя откъде знае? — попита го Махоуни.
— Не знае — отговори Демарко. — Стигнала е до това заключение, след като е накарала стажантката си да направи някакво проучване и е разговаряла с прокурорите, които са водили останалите дела. Действа изцяло по инстинкт. — Преди Махоуни да успее да го прекъсне, Демарко продължи: — Тя иска от мен да разследвам тези други дела, за да видя дали няма да успея да открия този фантом и да му попреча да обърне хода на делото „Розентал“. Аз ѝ казах, че всъщност тя трябва да накара полицията в Ню Йорк да се заеме с това разследване и да постави останалите свидетели под наблюдение. Но тя ми отговори, че нейният началник не я подкрепя, не разполага с необходимия бюджет и така нататък. Надявах се ти да се обадиш на…
— Познавам нейния началник — каза Махоуни. — Арогантен фукльо, който е областен прокурор толкова отдавна, че се смята за недосегаем. — Махоуни замълча за момент и промърмори: — И може би наистина е такъв.
— Има и друг проблем — продължи Демарко. — Колкото и да не ми е приятно да го кажа, Доминик не беше знаменитост, така че каквото и да стане с неговия убиец, няма да пишат за това на първа страница. Към този момент най-вероятно вече никой не си спомня за онзи баща на три деца, когото са застреляли. Но ако натиснеш кмета на Ню Йорк…
Кметът беше от Демократическата партия.
— … както и главния комисар…
Човек, за когото Демарко беше сигурен, че има политически амбиции.
— … може би ще успееш да осигуриш на Портър помощта, от която има нужда.
Махоуни не отговори за момент — сигурно си мислеше точно колко натиск може да окаже върху кмета на Ню Йорк и началника на полицията в този град, защото и двамата сами по себе си бяха нещо като знаменитости — и със сигурност вярваха в това.
— Направи го тогава — каза накрая Махоуни.
Демарко не го разбра.
— Какво да направя? — попита той.
— Онова, което иска Портър. В момента нямам друга работа за теб. За мен няма нищо по-важно от това убиецът на Доминик да бъде осъден.
— Чакай малко! — възкликна Демарко. — За да направя онова, което тя иска от мен, ще трябва да обикалям цялата страна, да говоря с останалите прокурори и…
— Не ме интересува. Просто го направи.
Макар и да знаеше, че е безнадеждно, Демарко попита:
— А кой ще плати разходите? Портър каза, че няма бюджет.
— Плащай всичко с кредитната си карта. Аз ще се погрижа да ти възстановят средствата по-късно.
Преди Демарко да повдигне следващото безполезно възражение, Махоуни отсече:
— Джо, онзи дребен нещастник Розентал не бива да се измъкне. И ти трябва да се погрижиш за това, по дяволите.
Махоуни прекъсна връзката, а Демарко си помисли: „Как това изведнъж се превърна в мой проблем, мамка му?“.
Демарко се обади на Портър и се свърза с гласовата ѝ поща.
— Реших да ти помогна, както ме помоли. Обади ми се.
Портър му върна обаждането след по-малко от десет минути и първите ѝ думи бяха:
— Ти си се обадил на Махоуни и си се опитал да го накараш да натисне моя началник, но той ти е казал просто да свършиш работата. Права ли съм?
— Не, не си права. Обсъдих всичко с него и му заявих, че след като съм го обмислил старателно от всички страни, съм стигнал до извода, че е най-разумно да ти помогна.
Портър подигравателно изпръхтя.
— Както и да е — каза Демарко. — Искам тази твоя стажантка да ми помага, докато свърша работата. Искам да видя нейното проучване и да разполагам с нея, за да се занимава с резервациите за пътуването, да прави още справки и всичко останало, което може да ми потрябва.