Точно както беше казала Портър, и в шестте случая подсъдимите бяха по-богати от Господ. Другото общо нещо между всички дела беше фактът, че адвокатите бяха от най-високо професионално равнище и до един имаха заслужена репутация на мошеници, готови да заобиколят правилата. Но Демарко знаеше, че това не означава нищо, защото в действителност повечето скъпоплатени криминални адвокати бяха мошеници, готови да заобиколят правилата. Освен това Демарко забеляза, че във всяко дело беше имало продължително забавяне между ареста и началото на процеса. Това също не беше необичайно — колелата на машината на правосъдието в Съединените щати се въртяха бавно, — но сега му хрумна мисълта, че по-дългият период между арестуването и началото на процеса работи в полза на хипотетичното лице, което се занимава с премахване на свидетели.
Демарко осъзна, че между всеки две дела имаше пауза от около две години, но не знаеше какво означава това. Ако във всичките шест дела със свидетелите наистина се беше занимавал един и същ човек, може би той — или тя, или те — нямаше нужда да работи по-често от веднъж на две години. Другото възможно обяснение беше, че просто не се случва толкова често да съдят свръхбогати престъпници.
Но той не видя в съдържанието на папката нищо, което да показва, че случаите са свързани помежду си. Адвокатите бяха различни. Делата се бяха гледали в различни градове, въпреки че в четири от случаите бяха в югозападните щати. Нямаше нищо, което да подсказва за наличието на един и същ тайнствен кукловод. Портър му беше казала, че е научила за съществуването му от разговори със свои колеги, но каквото и да беше излязло от тези разговори, то не беше документирано от стажантката. Портър явно искаше той сам да си направи изводите.
Демарко затвори папката, помисли още няколко минути и се обади на Сара. Даде ѝ номера на кредитната си карта, продиктува ѝ данните от шофьорската си книжка и я помоли да му резервира полет до Лас Вегас. След това се обади на Портър, свърза се с гласовата ѝ поща и остави следното съобщение:
— Трябва да се обадиш на прокурорите от всяко дело и да ги предупредиш, че работя за теб; не искам да ме отсвирват, когато се опитам да си уредя среща с тях. Освен това искам препоръчително писмо или някакъв документ, в който да пише, че съм упълномощен да водя разследвания от името на областния прокурор на Манхатън. Нещо подобно, така че да приличам на служител на закона. И ми трябва още днес. Защото утре летя за Лас Вегас.
23
Демарко беше решил да работи по делата в хронологичен ред, като започне от най-скорошното. Предполагаше, че има по-голяма вероятност някой да си спомня нещо, което се е случило през 2013-а, отколкото през 2004 г. Или поне така се надяваше. Затова планираше да посети съответните градове в следния ред: Лас Вегас, Сан Диего, Хюстън, Минеаполис, Финикс и Сиатъл.
Прокурорът, който беше работил по делото в Лас Вегас — делото срещу мъжа с изчезналата съпруга, — се казваше Олбрайт и се беше пенсионирал миналата година. Къщата му беше между седма и осма дупка в голф клуба „Пейнтед Дезърт“, а игрището беше зелено като Ирландия, въпреки че целият регион страдаше от суша пета или шеста година поред. Щастливецът живееше така, както Демарко си мечтаеше да живее някой ден.
Олбрайт беше на шейсет и няколко, със слънчев загар и посребрена коса. Беше облечен с шорти и риза с къси ръкави и изглеждаше в отлична форма.
— Струва ми се малко вероятно един и същ човек да е замесен във всичките шест дела — каза той. — Но съм сигурен, че някой упражни влияние върху свидетелите в делото „Отърман“. Имам предвид, че този кучи син несъмнено е убил жена си, а след това я е заровил недалече от езерото Мийд. И съм сигурен, че горският пазач е видял колата на Отърман близо до езерото по същото време, когато Отърман трябваше да е на гости на сестра си в Калифорния.
— Тогава какво е станало? — попита Демарко, макар че знаеше отговора от проучването на Сара.
— Първо — започна Олбрайт, — разполагахме с една съседка, която беше видяла Отърман да прибира лопата в своя рейндж ровър. Било в един през нощта и съседката, която страдала от безсъние, не можела да спи и видяла лампичката, която светнала над гаража на Отърман. Гаражът му бил оборудван с детектор за движение, нали се сещаш, и когато излязъл на заден ход с колата си от него, лампичката светнала. После съседката видяла Отърман да спира колата си на алеята пред гаража, преди да се върне обратно. Тялото на жена му най-вероятно вече е било в колата, но съседката го е видяла само да се връща за лопатата.