Същия ден около пет часа сутринта горски пазач видял рейндж ровър в „Лейк Мийд“. По това време той… Всъщност няма значение какво е правил горският пазач по това време. Важното е, че е видял някаква кола, запомнил е марката, защото рейндж ровърът е доста характерен автомобил, и по една случайност е запаметил три от буквите на регистрационния номер. Регистрационният номер на колата на Отърман беше 216-TUB — още го помня — и горският пазач беше запомнил втората половина от него. Буквите просто се бяха запечатали в ума му.
Седмица след това Отърман съобщи в полицията, че жена му е изчезнала. Обясни, че се е забавил толкова дълго, защото бил на гости на сестра си в Калифорния и не разбрал, че жена му я няма. Започнахме разследване и разбрахме от роднините на жената, че тя се канела да се разведе с Отърман и да прибере половината от парите му и къща с размерите на хотел „Беладжио“. Освен това си помислихме, че е странно как така жена му не е взела колата си, когато е заминала някъде, всичките ѝ дрехи са в гардероба, а гримовете ѝ са в банята. А после говорихме със съседката и разбрахме за лопатата.
Попитахме Отърман защо е взел лопата в колата си. Той ни каза, че се притеснявал да не го завали сняг по пътя — в което имаше някакъв смисъл, защото беше зима. Но освен това твърдеше, че някой е откраднал тази лопата от колата му.
Следващия месец вече бях затънал в истински журналистически кошмар. Роднините на жената не се съмняваха, че Отърман я е убил, и заедно с всичките си богати приятели не спираха да ме тормозят. Затова организирах пресконференция и, общо взето, се обърнах към всичко живо, за да попитам дали някой не си спомня да е виждал Отърман и неговия бял рейндж ровър в деня, в който беше изчезнала жена му. Дадох и регистрационния номер на колата му и не можах да повярвам на ушите си, когато ми се обади Дейв. Той ми каза, че е видял някакъв бял рейндж ровър до езерото Мийд, а причината да го запомни са буквите TUB от регистрационния номер.
Олбрайт се засмя.
— Горският Дейв беше прекрасен свидетел. Беше дякон в местната църква, беше служил във въоръжените сили и помагаше като доброволец в организацията на ветераните, не пиеше алкохол и зрението му беше повече от отлично. И сам Господ не можеше да създаде по-добър свидетел от него. Затова прекарахме следващите три месеца в претърсване на района около езерото с доброволци и полицейски кучета, но не открихме гроба. Накрая си казах „стига толкова, майната му“ и арестувах Отърман. Бях намерил свидетел, който можеше да докаже, че сестра му лъже, че е бил на гости при нея в Калифорния. Тя беше една алкохолизирана пачавра и абсолютно ненадежден свидетел. Имах и идиотската история на Отърман, че някой му е откраднал лопатата.
Делото започна и точно тогава отникъде изведнъж се появи някакъв бездомник от Калифорния — от същото място, където живееше сестрата на Отърман. Бездомникът заяви, че е чул за съдебния процес по новините — като че ли тъпите бездомници гледат новините — и е разбрал как Отърман е загазил, защото никой не му вярва за откраднатата лопата. Е, бездомникът твърдеше, че не може да седи безучастно и да гледа как един невинен човек ще отиде в затвора, затова си признава, че е откраднал лопатата от колата на Отърман, докато е била паркирана пред къщата на сестра му. И, гледай ти, лопатата наистина беше вързана за пазарската количка, която беше откраднал от един супермаркет.
Но аз реших, че това не е страшно — продължи Олбрайт. — Сметнах, че няма начин съдебните заседатели да повярват на историята на бездомника. Щяха да имат достатъчно ум в главата си, за да се сетят, че някой му е платил, за да излъже в съда. Освен това все още разполагах с горския Дейв. И така, Дейв застана на свидетелското място… — и каза, че се е объркал. Каза, че е излъгал за регистрационния номер. Не можеше да обясни защо е излъгал, може би за да стане известен, но беше излъгал. След като успях да се вдигна от пода, започнах да го притискам с въпроси защо е променил показанията си, той започна да плаче и всеки човек с половин мозък в главата си трябваше да се сети, че някой го беше притиснал да го направи. Но аз не успях да го разубедя. Отърман беше оправдан и делото приключи.