Джак стана от масата и отиде на бара. Ела се зачуди дали не беше приключил с играта за деня и не се канеше да се прибира в Ню Йорк. Подозираше, че не е така. Най-вероятно щеше да изчака малко, докато късметът му се промени — все едно съществуваше някаква връзка между късмета и изминалото време, — и да отиде до някой банкомат, за да изтегли още пари от някоя от кредитните си карти. Ела отиде при него, настани се на съседното столче и му каза:
— Нека да те почерпя едно, Джак.
— Моля? — каза Джак.
Дори предложението за питие, отправено от хубава жена, не беше достатъчно да изтрие киселото изражение от лицето му.
Ела беше с червена перука, която стигаше до раменете ѝ, и яркозелени контактни лещи. Носеше тесни маркови джинси и прилепнала блуза без ръкави, които си беше купила от „Нийман Маркъс“. Беше облечена по-небрежно, за да не бие на очи сред загубеняците, които бяха пътували в автобуса заедно с Джак, но веднага щом приключеше с него, щеше да вземе кола под наем, за да се прибере в Ню Йорк. Ненавиждаше Атлантик Сити. С изключение на лъскавите казина, които се извисяваха над крайбрежната алея, това беше един запуснат и потискащ град, който ставаше все по-запуснат с всяка изминала година. Все повече американски щати легализираха хазарта.
— Коя си ти? — попита Джак. — И защо искаш да ме почерпиш едно?
— Аз съм твоето спасение, Джак — каза му Ела. — Сега ще ти дам пет бона, за да можеш да продължиш да играеш. А следващия месец, ако се държиш прилично, ще ти дам още пет бона. Днес наистина извади късмет.
— Какви ги говориш, по дяволите? — попита Джак.
Вероятността някой да му даде пет хиляди долара го караше да не се държи толкова войнствено.
— Говоря за Тоби Розентал — човека, когото погрешно разпозна като убиеца на Доминик Динунцио.
— Погрешно?
В този момент до тях се приближи барманката, тежко гримирана жена на възрастта на Джак, и ги попита дали искат нещо за пиене. Ела дори не искаше да си представя как щеше да изглежда тази жена без грим.
— За мен черен джак даниълс с лед — каза Джак. — Голям. И тя ще го плати.
Ела си поръча една кока-кола.
През следващите трийсет минути Ела преговори с Джак първоначалните му показания пред полицаите, показанията му на очната ставка и бъдещите му показания на процеса срещу Тоби. Джак може и да беше некадърен играч, но не беше глупав и разбра какво се очаква от него. Нямаше никакъв проблем с това, което искаше Ела. Тя реши, че не му е трудно да оправдае действията си, защото беше само един от общо петима свидетели и не беше виновен, че не е сигурен дали е видял точно Тоби да стреля по Динунцио.
Ела забеляза, че Джак няма търпение да се върне на масата за блекджек, така че се ориентира към приключване на разговора.
— Преди началото на делото срещу Тоби отново ще преговорим всичко. Вероятно ще го преговорим още няколко пъти. И както ти казах, следващия месец ще ти изпратя още пет бона. Имам адреса ти. Разбрахме ли се, Джак?
— Да, разбрахме се. Сега може ли да си получа парите?
Той хвърли поглед през рамо към масата за блекджек, все едно беше оазис в пустинята, а той умираше от жажда. Беше пълен нещастник — но беше нейният нещастник.
Ела извади един плик от чантата си, но не го подаде на Джак.
— И още нещо — каза тя. — Аз никога не съм направила нищо лошо на никого през целия си живот; просто не съм такова момиче. Но хората, за които работя… Можеш ли да си представиш да работиш като барман в инвалидна количка, Джак? Защото точно това ще се наложи да правиш, ако вземеш парите и не изпълниш онова, за което се разбрахме.
Ела подаде плика на Джак и пое към изхода на шумното задимено казино. Откри в джоба си монета от четвърт долар и я пусна в една слот машина, недалече от вратата. Дръпна ръчката, колелата се завъртяха и спряха на три червени седмици. Машината започна да вдига ужасен шум и да плюе монети — общо осемдесет. Ела не можеше да повярва: току-що беше спечелила двайсет долара. Тя се разсмя и продължи към изхода, без да си направи труда да ги събере.