— След делото срещу Стела говорих до посиняване с Ранди, но той не ми каза нищо. Но от пет години не съм го виждал. Проблемът е, че Ранди очаква изпълнението на смъртната си присъда и знае, че рано или късно ще умре, така че няма нещо, което да мога да му предложа, за да го убедя да каже истината. Освен това Ранди е от онези хора, които ще те прецакат по принцип, ако има някаква възможност да го направят.
— Е, аз трябва да се опитам да го накарам да говори с мен — каза Демарко. — Можеш ли да ми уредиш среща с него?
На Куган му трябваха три дни, за да убеди Ранди да се съгласи, а междувременно Демарко нямаше какво друго да прави, освен да чака в Хънтсвил, като умираше от скука, жега и влага.
Въведоха Ранди в помещение с размерите на стандартен клозет, с белезници на ръцете и окови на краката, така че беше принуден да прави къси насечени крачки. В стаята имаше само един стол и телефонен апарат на пластмасов рафт, а на стената в дъното имаше прозорец с телена мрежа, така че надзирателят през цялото време да вижда затворника. Демарко и Ранди бяха разделени с дебела преграда от плексиглас.
Ранди беше облечен с обикновена бяла тениска, джинси и джапанки. Беше слаб, среден на ръст, с белези от шарка по лицето, безжизнени сини очи и мътноруса коса, която висеше до тесните му рамене. Не изглеждаше опасен. Не приличаше на убиец. Просто изглеждаше жалък. В продължение на известно време той само седеше и гледаше Демарко, преди най-накрая да вдигне телефонната слушалка.
Демарко знаеше, че в случая с Ранди има два сериозни проблема. На първо място, точно както и Куган, той също нямаше какво да му предложи. Ранди щеше да умре и го знаеше и никой не можеше да направи нищо по този въпрос. Вторият проблем беше, че Ранди най-вероятно изпитваше благодарност към човека, който беше помогнал на сестра му да се отърве от болката и да завърши живота си с поне малко достойнство. Ако не това, със сигурност нямаше никаква причина да изпитва враждебни чувства към човека, който се представяше с името Дерек Хъмфри. Единственият възможен коз на Демарко беше вероятността Ранди да иска да изчисти съвестта си, преди да се срещне със своя Създател. Не особено изненадващо, осъдените на смърт често развиваха вяра в Бог, когато наближеше моментът за изпълнение на присъдата им.
Демарко заговори:
— Знам, че един човек, който се е представил с името Дерек Хъмфри, е сключил сделка с теб, за да помогне на горката ти сестра да си отиде мирно и безболезнено.
В действителност Демарко не знаеше това, но точно както и Куган не можеше да си представи никаква друга причина, която да накара Ранди да размени доживотната присъда със смъртоносната инжекция.
— И трябва да ти кажа, Ранди, че ти се възхищавам заради онова, което си направил — продължи той.
Което му спечели една подигравателна усмивка от страна на Ранди.
— Не, честно, Ранди — каза Демарко. — Наистина ти се възхищавам. Можеше да избегнеш смъртното наказание, но вместо това си се отказал от собствения си живот, за да спестиш години страдание на сестра си, толкова си я обичал. Така че не те лъжа, когато ти казвам, че се възхищавам на онова, което си направил. За него е бил необходим кураж, голям кураж. Освен това разбирам, че сигурно си благодарен на човека, който е помогнал на сестра ти, и не мога да те накарам да ми разкажеш какво знаеш за него.
Ранди продължаваше да мълчи, но изглеждаше развеселен.
Тогава Демарко изигра единствената карта, с която разполагаше.
— Нека ти кажа нещо, Ранди. Човекът, който е помогнал на сестра ти, може би е постъпил правилно в нейния случай, но той е зъл човек. От години насам помага на богати хора да избегнат наказанието за престъпленията си, точно както Стела Харингтън, макар че самият ти не си успял. И аз не се съмнявам, че ти знаеш, че това не е правилно. Постъпките на този човек са грях, независимо какво е направил за сестра ти.
Този път Ранди се усмихна и Демарко беше готов да се обзаложи, че му осигурява повече забавление, отколкото беше получавал от години насам. Но реши да продължи, макар че вече си даваше сметка колко е безсмислено.
— Вярваш ли в Бог, Ранди? Вярваш ли, че ще бъдеш възнаграден на небето, ако напуснеш тази земя с чиста съвест?
— Имаш предвид онзи Бог, който разболя сестра ми? — ухили се злобно Ранди. — Същият, който ме остави сирак на десет години? Онзи Бог, който ми позволи да убия онази бременна кучка? Нека ти кажа нещо, приятелче, след като ме питаш дали вярвам в Бог, трябва да ти отговоря, че не вярвам кой знае колко.
Е, да върви по дяволите тогава.