— Знаеш ли защо се съгласих да се срещна с теб? — попита го Ранди.
— Не — отговори Демарко, въпреки че вече не го интересуваше.
— Заради една кофа пилешки крилца от „Кей Еф Си“. Нали знаеш как понякога ти се прияжда нещо и не можеш да спреш да мислиш за него? Е, от два месеца си умирам да хапна пилешки крилца от „Кентъки Фрайд Чикън“. Затова казах на Куган, че ще говоря с теб, ако ми донесат кофа с десет пикантни крилца. В момента тази кофа ме чака в килията ми, защото не исках да говоря с теб, преди да я видя. Но няма да ти кажа нищо за човека, който помогна на кака ми.
Ранди продължаваше да държи слушалката и да гледа Демарко, когато се провикна към надзирателя:
— Приключихме, шефе!
После отново се усмихна на Демарко и когато надзирателят му отвори вратата, излезе от стаята, без да погледне назад нито веднъж.
След срещата си с Ранди Демарко влезе в първия бар по пътя си, като се надяваше с една бира да изплакне вкуса на затвора в устата си.
Една сервитьорка доприпка до неговата маса и весело го попита дали ще иска още една бира. Налагаше се да признае, че в щата Тексас работеха някои от най-симпатичните сервитьорки, които беше виждал през живота си, и със сигурност бяха най-жизнерадостните.
— Естествено — отговори той. — И порция пилешки крилца.
Но след това се сети за Ранди, който ядеше пържени крилца в килията си и си облизваше пръстите, и добави:
— Чакай. Без пилешките крилца. Само още една бира, моля.
Мислеше си, че е изгубил пет дни в Тексас, но в ретроспекция не беше. На базата на онова, което беше научил от прокурора в Лас Вегас и от Куган в Хюстън, вече знаеше, че издирва мъж с приблизителен ръст от сто осемдесет и осем сантиметра, с тъмна коса и привлекателно лице. Освен това беше разбрал, че мъжът може би имаше помощничка. И беше открил още нещо за него.
Мъжът, който се представяше с името Дерек Хъмфри, беше успял да открие единственото нещо за Ранди Уайт, от което можеше да се възползва, за да го накара да промени свидетелските си показания: любовта на Ранди към сестра му. А след това беше съумял да го убеди да се откаже от собствения си живот, така че сестра му да не страда повече. Значи Дерек Хъмфри беше адски убедителен. И на последно място, той — или може би жената, с която работеше — беше готов да поеме риска да се промъкне в старчески дом и по същество да убие човек, който живее там, а за това се искаше кураж.
Когото и да преследваше Демарко, този човек беше труден противник.
26
Въпреки че всичко вървеше добре, Ела малко се притесняваше.
Вече се беше справила с трима от свидетелите: Едмундо Ортис беше на риболовен кораб някъде край бреговете на Аляска и готвеше за прегладнелия екипаж; старата Естер Бърман вече беше прикована на легло и не реагираше на нищо; а барманът комарджия Джак Морис щеше да свидетелства, че не е сигурен дали Тоби е същият човек, който беше застрелял Доминик Динунцио. Така оставаха двама свидетели: младата сервитьорка Кейти Толивър и Рейчъл Куин.
Именно Рейчъл Куин беше тази, за която се притесняваше Ела. Според информацията, осигурена от компанията в Далас, Куин беше чиста като сълза. Нямаше криминално досие и никога не беше арестувана за нищо през целия си живот, недокоснат като девствен сняг — дори за джойнт в гимназията или шофиране под въздействието на алкохол. Беше юристка, но се занимаваше с някакви финансови глупости на Уолстрийт, а не с наказателно право и изкарваше толкова много пари, че нямаше голяма вероятност Ела да успее да я подкупи. Освен това Ела беше сигурна, че дори само да се обърне към Куин и да намекне, че иска тя да си промени показанията, тази жена веднага ще извика ченгетата.
Другият проблем — и той можеше да се окаже по-сериозен — беше фактът, че дори не беше започнала издирването на алтернативен заподозрян за убийството на Динунцио. А точно това щеше да бъде защитата на Тоби в съда: Тоби не е убил Доминик, убил го е някой друг. И Ела все още не беше намерила въпросния човек.
Но колкото до сервитьорката, Кейти Толивър, Ела знаеше точно какво трябва да направи.
Кейти беше на двайсет и четири години и имаше дъщеря на четири. Беше арестувана няколко пъти за употреба на наркотици, обикновено кокаин. След като го вземеше, откачаше и започваше да троши разни неща и да напада хората. Бащата на детето ѝ беше агресивен алкохолик и Кейти се беше развела с него година след като се беше родило бебето.
Интересното в случая на Кейти беше, че беше влязла в яростна битка за правата за отглеждане на детето със своя съпруг. Макар че според компанията от Далас битката в действителност беше между Кейти и родителите на бившия ѝ съпруг. Бабата и дядото, а не бащата, искаха да отглеждат детето и бяха твърдо решени да докажат, че Кейти не е добра майка. След което грижата за детето щеше да бъде възложена на бившия ѝ съпруг и тогава щяха да го гледат баба и дядо, които бяха силно привързани към малкото момиченце.