Медицинският екип пристигна и Ела каза:
— Тя ми е приятелка и си мислех, че е спряла наркотиците, но явно пак е започнала, не знам.
Единият парамедик се зае да прегледа Кейти, а другият попита Ела:
— Какво е взела?
— Нямам представа — отговори Ела. — Преди вземаше всякакви различни боклуци.
Парамедиците вдигнаха Кейти на една носилка и я прибраха в линейката, а Ела ги попита дали може да отиде заедно с тях в болницата. Отговориха ѝ, че не — за съжаление, това беше против правилата. Линейката щеше да я закара в „Маунт Синай“, а Ела трябваше да ги последва с такси.
Когато пристигнаха в болницата, лекарите се заеха да правят онова, което правеха, когато им докарат пациент в безсъзнание и някой е казал на парамедиците, че пациентът е в това състояние заради употребата на неизвестни наркотици. Ела търпеливо седеше в чакалнята и четеше списания отпреди три години. И тъй като се предполагаше, че е добра приятелка, пазеше чантата на Кейти, така че да няма голяма вероятност тя да се опита да се обади по телефона или да си тръгне от болницата, когато се свести, без да даде възможност на Ела да говори с нея.
Пет часа след като я приеха в болницата, в пет и половина сутринта, Кейти излезе в чакалнята, пребледняла като платно. Едва се държеше на краката си.
Ела се приближи и попита:
— Добре ли си, Кейти?
— А ти коя си?
— Аз се обадих за линейка, след като ти изгуби съзнание от свръхдозата наркотици.
— Аз не вземам наркотици — каза Кейти.
— Ами малко се съмнявам, че адвокатът на Джон и Хелън ще повярва на това.
Джон и Хелън бяха семейство Питърман, дядото и бабата на детето на Кейти.
— Какво? — каза Кейти. — Откъде…
— Трябва да поговорим — каза Ела.
— Това моята чанта ли е? — попита Кейти.
— Да. Аз я прибрах, когато те закараха в болницата. И както ти казах, трябва да поговорим.
Кейти дръпна чантата си от ръката на Ела.
— Не те познавам. Махни се.
— Кейти, изслушай ме. Ако не говориш с мен, бившият ти съпруг ще получи правата върху Мади.
— Какво говориш? И откъде знаеш как се казва дъщеря ми? Коя си ти, по дяволите?
— Знам, че всичко това е объркващо за теб, Кейти, особено предвид състоянието, в което се намираш в момента, но наистина трябва да поговорим. Заради Мади.
Ела я хвана под ръка. Кейти се опита да се съпротивлява, но Ела я поведе към една маса в празното кафене.
— Слушай внимателно. Ти си свидетел по делото „Розентал“ и ако не кажеш каквото трябва в съда, ще се наложи да разкажа на адвоката на семейство Питърман какво се случи тази вечер. Ще му кажа, че си прекалила с кокаина или хероина и…
— Аз не вземам кокаин и никога през живота си не съм вземала хероин.
— … и се е наложило да те закарат в болницата, така че си зарязала Мади при бавачката, която е очаквала да прибереш дъщеря си още преди няколко часа.
— Не разбирам какво искаш от мен.
— Знам, че в момента ти е трудно да се съсредоточиш заради наркотиците и преживяната травма и така нататък, но трябва да осъзнаеш нещо: аз съм свидетел на това, което се случи тази вечер. Парамедиците, които те прибраха от улицата, също са свидетели и аз записах имената им. Най-важното е, че на регистратурата е записано как си била приета в тази болница с диагноза свръхдоза наркотици. Ще говорим пак, когато се оправиш, но ако не направиш това, което искам от теб, още тази вечер бившият ти съпруг ще получи правата върху прекрасното ти малко момиченце. А нито една от нас двете не иска това да се случи.
Ела се изправи и подаде на Кейти две банкноти от двайсет долара.
— Хвани си такси до вкъщи. Дъщеря ти има нужда от теб. Но утре ще се видим и ще говорим пак — веднага след срещата на анонимните наркомани, на която ходиш обикновено.
На следващия ден Ела отново се срещна с Кейти, както беше обещала. Младата жена беше разгневена и едновременно с това изплашена. Ела отново ѝ обясни, че ако не съдейства, тя ще разкаже на бабата и дядото на нейната дъщеря какво се е случило и бившият ѝ съпруг ще получи правата върху детето.
— Какво искаш да кажа на делото? — попита Кейти.
— Нищо друго освен истината, Кейти. Ще кажеш, че си видяла Тоби Розентал да седи на бара; никой не отрича, че Тоби е бил в този бар и си е поръчал питие. Но не си го видяла да стреля по Динунцио. Тоест видяла си някой да стреля и отначало си решила, че това е бил Тоби, но вече не си сигурна. Била си на двайсет метра разстояние от Динунцио, когато е бил застрелян. А в „Макгилс“ е тъмно. Освен това си била заета да подреждаш напитките върху таблата си и не си обръщала много внимание. Разбираш ли, Кейти? Можеш да потвърдиш, че Тоби е бил в бара, но просто не можеш да кажеш със сигурност, че той е бил убиецът.