— Аз го разпознах на очната ставка — каза Кейти.
— Кейти, тази очна ставка е била ужасно организирана. Единственият мъж на очната ставка, който е приличал на Тоби Розентал, е бил самият Тоби Розентал. Никой от останалите мъже в редицата изобщо не е приличал на него. Ако на очната ставка имаше и друг мъж с ръста на Тоби, който да прилича повече на него, ти може би нямаше да посочиш него. Освен това полицаите са те насочили към Тоби. Нали?
Кейти поклати глава, но не каза нищо.
— Не се тревожи. Преди началото на делото отново ще преговорим показанията ти по телефона. Аз ще играя ролята на прокурора. Трябва да сме сигурни, че ще отговориш както трябва. Няма да се срещаме повече. Кейти, ако кажеш на някого за този разговор или ако не направиш онова, което искам от теб, няма да имам друг избор, освен да кажа на адвоката на Питърман, че отново си започнала да вземаш наркотици.
— Защо ми причиняваш това?
— Нищо лично, Кейти. Просто си била на неподходящото място в неподходящ момент.
Ела извади един плик от джоба си и го побутна на масата.
— В този плик има десет хиляди долара. Мади ще има нужда от нови дрешки, когато тръгне на детска градина тази година. По този начин просто искам да ти покажа колко високо оценявам помощта ти.
Кейти се поколеба, без да поглежда Ела в очите, и накрая взе плика.
Ела се изправи от мястото си.
— Скоро пак ще ти се обадя. Дотогава се грижи както трябва за себе си. И за Мади.
27
Демарко очакваше температурата в Минеаполис да бъде поносима, защото на място, където през зимата царят арктически условия, през лятото няма как да е толкова зле. Оказа се, че греши. И в двата дни, през които беше там, температурата беше над трийсет и два градуса и беше влажно като в сауна под открито небе. Освен това се оказа, че пътуването му е било безсмислено. Прокурорката от делото в Минеаполис го отсвири, като му каза, че не знае нищо повече, с което да му помогне, и освен това има прекалено много работа, за да си говори с някакъв непознат за дело, което е приключило без присъда преди осем години. От прокуратурата нямаха никакво намерение да го започват отново.
Случаят в Минеаполис беше уникален сред шестте дела. Беше единственият, в който свидетелят е убит: прегазен с кола, докато тичал за здраве. Демарко отиде да се срещне с полицията в Минеаполис, за да ги попита дали нямат някакви нови следи за убиеца. Нямаха. Според тях убийството беше съвсем обикновено: някакъв тип тича преди съмване, някой го блъска с колата си, изпада в паника и бяга от местопрестъплението. Демарко попита:
— Не ви ли притесни това, че жертвата е основен свидетел по дело за убийство?
Полицаите от Минеаполис се изсмяха.
— Мислиш ли, че ни трябва някакъв умник от Ню Йорк, за да ни учи как да си вършим работата?
— Сара — каза Демарко по телефона. — Резервирай ми билет до шибания Финикс.
— Няма нужда да си толкова кисел — отговори Сара.
Нямаше как да не се чувства кисел. Единствената информация, с която разполагаше след цялото това време, беше, че някакъв висок тъмнокос, може би хубав мъж е бил замесен в случаите в Лас Вегас и Хюстън. И може би е работил заедно с някаква жена. Но това беше всичко. Имаше чувството, че си губи времето и парите на данъкоплатците — не че му пукаше за парите на данъкоплатците, — и се съмняваше, че ще извади по-голям късмет с делото във Финикс, водено преди десет години.
През 2006 г. Колдуел Хъдсън, голям играч в бизнеса с недвижими имоти във Финикс, се скарва с жена си. Изхвърча от имението си, отива с колата си в един бар и се натрясква с пет, шест или седем шота текила. Излиза от бара, пиян като мотика и все още бесен заради скандала с жена си, не спира на знак „Стоп“ и се забива странично в пикап, управляван от Алфредо Гонзалес. В каросерията на пикапа има косачки и резачки, с които господин Гонзалес поддържа дворовете в къщите на богати хора като Колдуел Хъдсън.
Хъдсън и Гонзалес си разменят ругатни, Гонзалес блъска леко Хъдсън, когато Хъдсън пристъпва прекалено близо до него, и Хъдсън — който винаги ходи въоръжен — изважда своя пистолет .45 калибър и застрелва Гонзалес. След като осъзнава, че току-що е убил човек, Хъдсън изчезва светкавично. Хамърът на Хъдсън почти не е пострадал при катастрофата.