Две минути по-късно човекът си тръгна, а Форман ми каза да отида в кабинета му. Когато влязох, той пишеше нещо на една картичка — оказа се адрес — и ми каза, че трябва да занеса един плик в една къща. Не искаше да се обадя на куриерска фирма, искаше да занеса плика собственоръчно, при това веднага. Но когато се протегна да го вземе, обърна чашата си върху него и го заля с кафе. Аз понечих да му донеса кухненска ролка, за да го избършем, но той ми каза да не се бавя и да тръгвам.
Е, аз реших да преместя съдържанието в друг плик. Стори ми се непрофесионално да доставя плик с петно от кафе, ако идва официално от кантората. Затова го отворих — знаех, че Форман няма да има нищо против, защото аз се грижех за цялата му кореспонденция — и видях, че вътре има здравно досие.
— Здравно досие? — повтори Демарко. — На кого беше?
— Не знам, нямаше име на пациента. Занесох го в една къща на Кениън Драйв. След като оправдаха Хъдсън, прокурорът обвини Форман, че по някакъв начин е уредил трансплантация на черен дроб за една от свидетелките в замяна на това, че е лъжесвидетелствала в съда. Естествено, Форман отрече. „Как бих могъл да знам нещо за здравословното състояние на свидетелката, след като здравното досие съдържа поверителна информация?“, възрази той на прокурора. След като ме уволни, аз си помислих да се обърна към адвокатската колегия, но така и не го направих. Тогава все още си мислех, че има шанс да ме вземат на работа в някоя кантора.
— До кого беше адресиран пликът? — попита Демарко.
— Не беше надписан.
— Тогава на кого го предадохте?
Моля те, моля те, не ми казвай, че си го пуснала в пощенската кутия.
— На една млада жена — отговори Елинор. — Спомням си, че беше много хубава. Казах ѝ, че нося нещо от Форман, и тя отговори, че го очаква. Взе плика, благодари ми и аз си тръгнах.
— Значи не разбрахте как се казва?
— Не.
— Видяхте ли мъж в къщата — хубав мъж с тъмна коса?
— Не, само жената, която дойде да ми отвори вратата.
— Как изглеждаше тя, освен че беше хубава?
— Ами висока, стройна, с къса руса коса. Не си спомням нищо друго.
— Спомняте ли си адреса на къщата?
— Не, но мога да я намеря отново. Къщата беше впечатляваща. И както ви казах, беше на Кениън Драйв.
Един час по-късно, след като обядваха, двамата с Елинор потеглиха с колата. Жената разпозна къщата в момента, в който я видя. Беше последната на улицата, с изглед към града. Алеята, която водеше към входа, беше затворена с висок портал от ковано желязо. Демарко си записа адреса.
След като остави Елинор обратно в новия ѝ малък дом, той се обади на Сара. За пръв път, откакто беше потеглил от Ню Йорк, най-сетне имаше солидна следа. Демарко каза на Сара да разбере кой е живял в къщата на Кениън Драйв преди делото „Хъдсън“.
Стажантката беше истинска хрътка на клавиатурата. Обади му се още на следващия ден, за да му докладва, че собственикът на къщата е китайски инвеститор, който живее постоянно в родината си.
— О, мамка му! — възкликна Демарко.
Не можеше ли поне едно нещо да е лесно?
— Успокой се — каза му Сара. — Китаецът дава къщата под наем и използва услугите на фирма за недвижими имоти с офис тук, във Финикс. Наемът на къщата е дванайсет хиляди долара на месец, между другото.
— Обади се във фирмата — каза Демарко. — Кажи им, че работиш за прокурора на Манхатън и началникът ти трябва да разпита човека, който е бил наемател на къщата през две и шеста година. Заплаши ги с призовки, съдебни заповеди, искове и каквото друго се сетиш, за да звучи по-страшно.
— С удоволствие — отговори Сара.
Това момиче наистина започваше да става симпатично на Демарко.
Докато чакаше Сара да му върне обаждането, Демарко реши да отиде до басейна на мотела, защото температурата беше около четирийсет и три градуса. Как изобщо живееха хората в тази част на страната през лятото?
Докато се плискаше в басейна — където водата беше толкова гореща, че можеше да си свариш яйце, — той се замисли как да стигне до човека, който беше предал здравното досие на Форман. Не знаеше нищо за него, освен че косата му е била вързана на конска опашка и най-вероятно е работил в болница, и в крайна сметка стигна до заключението, че няма как да го открие. После се зачуди дали има начин да притисне Форман, макар че да притиснеш адвокат беше все едно да се опиташ да притиснеш желе. Може би ако каже на Форман, че Елинор Роджърс е готова да даде показания, че са му дали достъп до здравно досие…