— Как изглеждаше?
— Много хубава и много млада. Имам предвид, прекалено млада като за него.
— На колко години беше?
— На двайсет и нещо, предполагам.
Значи сега трябва да е в началото на трийсетте, помисли си Демарко.
— Как изглеждаше? — попита той. — Блондинка, брюнетка? Висока, ниска?
— О, беше блондинка, но не знам дали това беше естественият ѝ цвят. Спомням си, че беше подстригана късо и прическата ѝ толкова ми хареса, че си помислих дали да не я попитам при кого се подстригва. И беше висока. Аз съм сто шейсет и осем, а тя беше с близо десетина сантиметра по-висока от мен.
Коя беше тази жена? Дали беше просто приятелката на Кантуел, или му беше партньорка? Дали беше възможно да е била същата жена, която бе посетила сестрата на Ранди Уайт в старческия дом?
Е, по-късно щеше да се занимава с нея. Сега трябваше да открие Кантуел.
След като вече разполагаше със снимката му и номера на социалната му осигуровка, това нямаше да е толкова трудно. А ако наистина беше замесен в делото срещу Тоби Розентал, в момента трябваше да е в Ню Йорк.
Веднага щом си тръгна от офиса на Джуди Глийсън, Демарко се обади на Сара и ѝ разказа всичко, което беше научил за Кантуел.
— Ти го откри! — каза Сара.
— Не, Сара, двамата заедно го открихме. Сега просто трябва да го хванем.
След това той се обади на Джъстин. Разказа ѝ как е установил самоличността на Кантуел и как почти не се съмнява, че той е човекът, замесен в делата в Хюстън и Лас Вегас, както и във Финикс, макар че няма доказателства, които да послужат в съда. Но поне вече не преследва анонимна сянка.
— Нали ти казах, че има такъв човек? — заяви Джъстин самодоволно.
— Все пак не знам дали сега е в Ню Йорк — каза Демарко.
— Тук е — отсече Джъстин.
Демарко се зае да си събира багажа, но след това реши да отиде до бара на хотела, за да изпие едно Мартини. Смяташе, че заслужава едно-две питиета, след като беше разкрил самоличността на Кантуел.
И тогава му се обади Сара.
— Уилям Кантуел е мъртъв — каза му тя. — Починал е през две и четиринайсета година.
29
Две години по-рано
Санта Барбара, Калифорния, 2014 г.
Болестта и смъртта на Бил бяха най-тежкото преживяване в живота на Ела.
Двамата току-що бяха приключили с една поръчка в Лас Вегас и планираха да си почиват през следващата година.
По някаква причина Бил мечтаеше да посети Нова Зеландия и искаше да пътуват с круизни кораби дотам, така че по пътя да спрат на няколко острова в южната част на Тихия океан.
Бил обожаваше круизите. Допадаха му забавленията на борда; обичаше да ходи в казиното и да играе на зарове с гръмогласни мъже, захапали пурите си. Обичаше да седи на палубата и да се пече на слънце, а до него да седи Ела и да изглежда страхотно с миниатюрните си бикини. Обичаше да се наслаждава на питието си на терасата на каютата им — защото те винаги пътуваха в каюта с тераса — и да гледа към океана с надеждата да зърне делфини или китове. Радваше се като малко дете всеки път, когато ги видеше.
Но това, което му харесваше най-много, бяха вечерите. Освен ако специално не пожелаят да бъдат настанени на самостоятелна маса, пътниците на круизните кораби се настаняват на една маса с няколко непознати. До края на круиза всички хора на тяхната маса бяха най-добри приятели с Бил. Той беше душата на компанията, успяваше да накара всички да се разприказват и знаеше безброй вицове, а при всеки удобен случай черпеше цялата маса с бутилка шампанско. Хората обичаха Бил.
Докато пътуваха към Нова Зеландия, той се чувстваше уморен през цялото време; изтощаваше се от най-малкото нещо. И въпреки че винаги се беше отличавал с чудесен апетит, сега не изпитваше интерес към храната. След това се появиха болките в коремната област, които се прехвърлиха към гърба му, и Ела започна да се притеснява. Лекарят на кораба, за когото Ела подозираше, че е алкохолик, не успя да открие причината за проблема, а и не разполагаше с достатъчно медицинско оборудване, за да направи всички необходими изследвания. Докато стигнат до Австралия, бялото на очите на Бил вече изглеждаше жълтеникаво, а Ела знаеше, че това не е добре, защото може би означава проблеми с черния дроб. Господ беше свидетел, че Бил пиеше достатъчно много, за да има проблеми с черния дроб.
Ела го принуди да отиде на лекар в Сидни и лекарят им каза какъв е проблемът. Беше рак на панкреаса — особено агресивна и неизменно фатална форма. И метастазите вече бяха започнали да се разпространяват из цялото тяло. Лекарят каза, че му остават може би девет месеца живот, а по-вероятно само шест и последните три от тях ще бъдат мъчителни. И те наистина бяха такива.